Счупено /без/времие ......
Тя е!
Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!
Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...
възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.
Само да не беше толкова счупена.
Защо? Защо сега?
Защо, Тя? Защо, аз?
........................................................................................................
Изтляващи очи
и плачещи ръце,
пречупени мечти,
душа, сърце... мълчи, мълчи, мълчи... ... ... ...
А толкова желая тялото и – толкова!
И пеенето и желая! И очите и – ръцете и...
Душата – Не! Душата и е счупена. Толкова счупена!
Искам да я залепя!
Възможно ли е?=?
P.S.
Съдба ли: – вятър.
Няма!
Животът – илюзия в прогрес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Георгиев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
