Счупено /без/времие ......

Тя е!

Да, Тя е! Само да не беше толкова счупена!...!

Щях да я залепя. Щях!!!!!! Всичко бих дал, всичко...

възможното и невъзможното, мислимото и немислимото - себе си.

Само да не беше толкова счупена.

Защо? Защо сега?

Защо, Тя? Защо, аз?

........................................................................................................

Изтляващи очи

и плачещи ръце,

пречупени мечти,

душа, сърце... мълчи, мълчи, мълчи... ... ... ...

А толкова желая тялото и – толкова!

И пеенето и желая! И очите и – ръцете и...

Душата – Не! Душата и е счупена. Толкова счупена!

Искам да я залепя!

Възможно ли е?=?

P.S.

Съдба ли: – вятър.

Няма!

Животът – илюзия в прогрес.