10.10.2021 г., 10:07

Сделката .........

1.9K 0 0
2 мин за четене

Игрището пустееше.Но странно!Движение се усещаше навсякъде.Вятърът,листата /на дърветата/ и слънцето в симбиоза, създаваха впечатляваща картина на танцуващи сенки по мокрия асфалт.

Наближаваше часът на срещата.Този път,хлапето настоя да се видят.Пристигна на уреченото място по-рано. Бе почти сигурен,че то /хлапето/ ще го чака.Сега се чудеше! Дали не бъркаше, дали не грешеше,дали......повтаряше си на ум,когато чу зад гърба си приближаващи стъпки. Не се обърна.

- Закъсня.Дано имаш основателна причина.Не толерирам неуважение.

+ Тя си има друг.Тази па.....

- Спри! Не разбираш. Жените и мъжете в своето поведение се ръководят от различни мотиви.Грешно е да търсиш вина.А и моят съвет е, да не търсиш и причина.Приеми неизбежното.Всички Те /жените/ рано и ли късно си тръгват,

ако не физически,то със сигурност психически.В крайна сметка,това не е чак толкова лошо.Така се стимулира ловният инстинкт заложен в нас.Зная!Празно е!В съзнанието ти е зейнала дупка,вакуум засмукващ всичко смислено.Не се плаши!В чистилището си.

- Замислял ли си се хлапе,какво е светлината на любовта за "малкия човек"?

Това е същото, което са фаровете на връхлитащата кола за дивото животно.

И в двата случая имаме заслепяване с последващ неизбежен сблъсък.Само че, докато дивото животно има шанс да оцелее и да се възстанови напълно,то сблъсъкът на "малкия човек"

с обсебващата чувственост на влюбването, се явява фатална за част от неговата емоционалност.Тази част,свързана със спомена-сянка.След всяко изживяно влюбване остават такива "спомени-сенки". Особени места,места на недостигаща светлина.Искаш ли любов,трябва да си готов за това.

+ Боли!Имам усещането,че никога няма да спре.

- Зная!И не мога да ти обещая,че ще престане да те боли.Но мога да ти помогна да се сприятелиш с болката.

Сега си върви.За днес толкова.

+ Но аз не съм ти разказал.Ти не знаеш.Тя............

- Казах върви си.Когато си готов ще говорим.

+ Знаеш ли какво? Майната ти!!!!! Мислех те за приятел!Върви.........

Не довърши изречението си.Махна с ръка и си тръгна.

А на пейката,все още с гръб към отдалечаващата се фигура,той - човекът който всички считаха за мухльо се усмихваше.И имаше защо.

- Ще прогледне!Още е малък!Малък е.......!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...