През сълзи от смях Кадиен приключи телефонния разговор. Затвори на Николай и отиде да си вземе шоколад. Дългите среднощни разговори с него я караха да искри и да забравя всичко, което беше преживяла.
Кадиен страдаше от булимия в напреднал стадий. Цяла година се беше подлагала на неистов глад само за да „изглежда по-добре“ и да се отърве от излишните килограми. Така, по нейни думи, момчетата трябваше да я харесват и приятелките ù да я гледат без укори.
- Комплекс за малоценност – предположи тихо психологът, при когото момичето беше изпратено. Двамата бяха сами в просторен кабинет - отново тийнейджърска драма. Кажи, момиче, какво те притискаше?
Очите ù се насълзиха, но въпреки това не прекъсна разговора. Трябваше да бъде силна.
- Всички момичета, които... Бяха по-слаби от мен и другите твърдяха, че са по-красиви. Приятелите им бяха много и хората им се доверяваха. Имаха стотици харесвания във Facebook...
„Колко интересно“ – помисли си психологът.
- Тогава прочетох онази статия в сайт за ...