Себе си

    Мъж. Около четиридесетте. Върви бавно. Не се обръща дори. Влиза в голям магазин. Има толкова много хора, че той бе сигурен, че никой няма да му обърне внимание. Разхожда се край стелажите с продукти. Не бърза. Знае, че няма да купи нищо. Просто така.
- Ваньо! - чу женски глас зад себе си.
Обърна се. Усмихна се. Негова позната от много години стоеше пред мъжа.
- Как си? - попита тя. - Не съм те виждала отдавна.
- Мотая се тук! - отговори Иван. - Иначе съм добре. Не си ли личи?
Двамата се засмяха.
- Искаш ли да пием по едно кафе? - попита неговата позната.
- Може! - отговори Иван.
- Само да платя на касата и ще идем.
Излязоха от магазина. Отбиха се в близко кафене. Седнаха до една от масите. Поръчаха. Кафетата им бяха поднесени скоро.
- Хубаво е времето! - каза Иван.
- Да! - отговори жената. - Но какво се случва с теб? Умислен си. Няма я онази усмивка. И в очите ти се чете тъга.
- Като цяло съм добре! - отговори Иван. - Просто се чувствам изморен. От работа. От очаквания. От хора, които съм имал за близки. Такива неща.
- И аз бях така преди време - каза жената. - Но послушах съвет от приятел. А той ми каза да обикна себе си. Да не се старая да угаждам на всички. Да нямам очаквания от никого. И постепенно започнах да разбирам колко истина имаше в думите му. Имах нужда от почивка. От всички и от всичко. Това постоянно да си на разположение носи голяма умора. И на работа, а и с познати и приятели. Обърнах внимание на себе си. Знаеш ли колко неща открих, че обичам? Правех си малки подаръчета, на които се радвах. Тогава започнах да усещам наслада от това, което съм претупвала от бързане. От кафето. От храната. От нещо сладичко. В първите дни се упреквах, че е егоистично от моя страна. Но бързо свикнах с тази споделена любов със себе си. Започнах да се усмихвам. Да не се страхувам. Ненужното самичко се отдръпна от мен. И хора, а и вещи. И сега се чувствам прекрасно. Пробвай!
- Имаш право! - отговори Иван. - Нужда се от точно това.
Двамата се засмяха. Слънцето грееше есенно. Миг, който човек пази за себе си. Защото да обикне своята същност е трудно, но постигне ли го ще бъде щастлив.

Явор Перфанов
27.10.2023 г.
Г. Оряховица