12.11.2014 г., 23:45 ч.

Секс с непозната 

  Проза » Писма
1467 0 0
3 мин за четене

Някой по-голям умник от теб е казал, че няма нищо по-хубаво от лошото време. Готин лаф. Гъделичка, погалва по теменцето и те кара задълбочено да пресмяташ дъжда, паднал отгоре. Това първо. Второ и трето е да няма кретени, срутени язовирни стени и човешки жертви. Тогава току-виж са разпънали горкия човечец. Неблагодарна работа. Винаги ще се намери някой да те прецака и да го опише. Прилича на секс с непозната. Хем ти се иска повече, хем те е малко страх. Опитвате да си скриете шапката. 

Егати куклата, казваш ти. Егати мъжагата, казва тя. Срещнали сте се в неподходящо  време. Заради дъжда не забелязва, че мазилката на една от стените застрашително се е напукала и някое парче може да се отчупи и падне върху главите ви. Ти гледаш да я  отпратиш преди да я фиксирал онзи Противния от третия етаж, който се фука с кабелната си телевизия и не знае, че може да я откачиш. Да не говорим за колите, под които можеш да я блъснеш долу, на улицата. Стига да поискаш. А и колко крадци и изнасилвачи скитат в парка наблизо...

Много лесно е да попаднете в рая или ада, но едва ли е по-лошо оттук. Нещо трябва да се промени, но не знаеш как. Ще ти се да се превърнеш в триглав змей и да погълнеш всеки, който каже дори и една лоша дума за нея. Вместо това улавяш ръцете на Непознатата и се опитваш да потънеш в очите й. Откъде се е взела толкова хубава и пленителна? Цял живот си мислел и надявал да я има. Нищо, че трябва да си скриете шапката и пак да останеш сам. Как беше- Няма нищо по-хубаво от лошото време, нали?

Независимо дали искаш или не, нямаш друг избор. Защото осъзнаваш своята безиходица още по-ясно. Тя не съществува. Непознатата е един блян, който те навестява, когато завали. Винаги си знаел, че си карък, но нали уж съдбата подкрепя смелите. Този път я хвана за ръцете и каза свои стихове. През живота не си бил толкова смел, но този път поне се опита. Дори утре да те сочат с пръст и да те наричат извратен тип. Защото не я вкара в леглото си, а прошепна стихове. Защо сега да живееш, ако съществуването ти не означава нищо утре за нея? Страх те е да не изглеждаш нелепо в очите й. Всеки друг на твое място би се възползвал от ситуацията. Но не и ти. Дали наистина е хубав този дъжд?...

Ти все още не можеш да повярваш... Всичко ти изглежда като сън. И сякаш очакваш да се събудиш. Ако човек има няколко присъди, дали ще излежи първо най-леката?Въпреки това е прекрасно, удивително и магическо; видя най-красивото момиче на света. Тя влезе в твоята стая, когато отвън валеше. Не обичаш дъжда и затова не мислеше, че днес може да се случи нещо хубаво. Но ето че се случи. Никога не би искал вече да живееш по старому. Стоя до прозореца, улови я за ръцете, а после Непознатата изчезна като видение. Дали ще узнаеш някога името й, не знаеш. За големия хаос ти си като бездомно куче. Уличен пес, който всеки подритва, без да му обърне капка внимание. Сега това ти се струва като приказка-вълшебна, но със зъл край. Защо не помисли, че щом тя е толкова прекрасна, естествено няма да има желание да има нещо общо с теб? Че си затънал до шия в тази преизподня и едва ли можеш да се докоснеш до ангел... Само й скри шапката. Или тя на теб. Кой знае. Цялата тази история е наивна и нелепа. Но истинска като дъжда.

Чудиш се какво да напишеш сега, след като тя си тръгна. Нищо особено не ти хрумва, освен че не вали и магията е развалена. Изглежда, че ще пишеш стихчетата си до края на дните си или докато мазилката се отчупи и падне върху главата ти. Защо ли хареса точно теб? Защо въобще ти обърна внимание, преди да си скриете шапката? За нея бе поредният плужек в живота й. Дали утре ще спреш да пишеш, след като нея я няма?Тогава какво ще правиш? Навярно ще напъхаш написаните стихове в торбата за смет. Айде, престани с тези фокуси! Дъждът е спрял и можеш да прескочиш до кофите на улицата. Знам, че това са твоите стихове. Но сега са и безполезни хартийки. Защото Непознатата се е изпарила! Стопила се е в Дъжда! И няма за какво повече да пишеш. Или поне не се сещаш. Майната му на този свят! Ще мине и без стихове. Напук.

 

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??