20.11.2009 г., 21:13

Секунда след секунда

1.4K 1 1
1 мин за четене

 Секунда след секунда, минута след минута, а аз все още седя тук с приведена глава и търся някаква опора, някакво начало. Животът ми изигра лоша шега и сега тъна в мъглата на истината и болката, припокриващи се в тъмнината, сякаш са едно. Там -  в тази тъмнина - аз загубих вяра, загубих надежда за живот и сега нищо няма значение, и сега всяко чувство ме прави безсилна да изразя емоцията... Толкова слаба, толкова отегчена от живота, сякаш съм загубила най-ценното, най-скъпото... Сякаш спя дълбоко, непробудно и светлината от утрото се губи някъде там... под облаците... в мъглата...

 И отново завесите спуснати, и отново аз свита в тъмния ъгъл, подтисната от страха... от плашещата светлина на слънчевите лъчи... Мразя себе си и жалкото си съществуване, мразя спомените и следите, които съм оставила у хората, които познавам, мразя представата за моята личност - тоя идеал, който никога не съм била и никога няма да бъда... Омръзна ми да живея по правилата и да бъда „доброто момиче”... Омръзна ми да бъда мразена всеки път, когато обичам... Омръзна ми да бъда това, което не съм... Омръзна ми от лъжи, преструвки и фалшиви усмивки...

 Време е и аз да съм щастлива, време е и аз да тръгна по пътя към радостта... Но ето ме пак тук - сама и неизвестна, отхвърлена, неразбрана... Секунда след секунда, минута след минута...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...