Селцето
Клюма селцето, с руини от училище, с шепа старци – спарушена шума. Боли тишината – като на помен… Дори калдъръмът е буренясал. Едно време по него чак до читалището се стигаше, а там ту книги се разменяха, ту песни се пееха, ту сценки се играеха, ама това беше едно време… Сега в купчината камъни, останали от някога достолепната сграда, само змии се въдят и в горещините там никой се не лъже да стъпи. Та и кой ли? Петима сакати старчоци са останали, дето едва-едва пъхтят из запуснатите си дворчета.
Тихо е и само гласът на дядо Драго се чува, че единствен той има такова чудо, що Джи еС еМ гаче ли му викат и по него старецът чак с внука си в Америка бъбри:
-Как си, дядовата? Здрав ли си, мойто момче? При нас е 24-ти май – празник е, нали си спомняш, на славянската писменост бе, на светите братя Кирил и Методий! Ааа, при теб е още 23-ти, така ли и не е никакъв празник? Еех, дядовата… Ами, хайде – ще се чуем чак другия месец, пък ти да се пазиш!
Дядо Драго внимателно натиска копчето, както внукът му, преди да отлети за Америка, го е учил, а сетне тръгва да се поразтъпче къмто гробищата, дето съседската баба Дена още от сутринта е отишла, че своя старец да си понагледа.
Седя си аз на хълма, а погледът ми се рее над превитото селце, с руините му от училище и от читалище, с шепата старци, същинска спарушена шума и напрягам слух, че някоя живинка барем да дочуя. Дълго слухтя, ама няма ни кряк на жаба, ни трак на щъркел – тихо е, много тихо, като на помен…
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за отзива, Агоп!
-
това е тъжната реалност, Роси...
и все по тъжна ще става!
поздравления за словото!!! -
Благодаря, Огнян!
-
Уникално истинно!
Загубва се живецът в селския пущинак и безпътица! Защо го допуснахме?
Поздравления, Росица! -
Донко, Маги, Елена и Христо, гражданската позиция, която сте изразили чрез отзивите си, е като покълнало стръкче - надежда.
-
От една страна ми е мъчно за сегашното плачевно състояние на българското село, а от друга страна се радвам като чета гражданската позиция на коментиращите и нарастналия интерес към темата, предложена по един чудесен начин от Нотариуса.
-
Стана ми тежко на ду6ата, като прочетох!
-
така тъжно-лирично ми прозвуча...
Роси, със сълзи в очите...прегръщам те. -
Много хубав и реален разказ. За съжаление при нас много красиви села обезлюдяват и постепенно се превръщат в руини.
-
Борко, то хич не си е за смях, затова ще приема усмивката ти като тъжна...
-
-
Момичета, благодаря ви от мое име за грожданската ви позиция!
Роси, понятието „къс разказ” употребих единствено като искрен комплимент. Той просто е запален фитил, който води точно към купища взривове, отнасящи се до жизнено важни за нацията ни въпроси. Оттам и моята реакция.Благодаря ти, че не се подвоуми да драснеш клечката и да го запалиш!
Да, картината действително е зловеща. Моето родно село навремето наброяваше над 3600 души, имаше две училища, всеки клас по две паралелки. Сега има само едно училище, в което учат и децата на три съседни села, чиито училища пък са оставени на саморазрушаване(возят ги с микробуси). Тази година в първи клас от селото има само едно българче. ??? закъдесме се запътили?
Срутени дувари и селскостопански гради, празни, пропукани и олющени къщи с прокобно зеещи прозорци. Реален апокалипсис.
Има и няколко хубави нови къщи, но те са на цигани. При нас циганите не крадат. Преди работеха предимно в елитните животновъдни ферми, в които се отглеждаха расови разплодни животни, които след промените бяха ликвидирани, животните раздадени на членовете на стопанството, голяма част от които не живееха на село. Така животните веднага бяха продадени за никакви пари на разни „джамбази”, които веднага и на место ги заклаха, включително и бременните животни,
А циганите, подгонени от глада започнаха да работят в Гърция, спестиха си пари и построиха хубави къщи, но пак в Караджалово. Винаги, когато ходим в село да оставим цветя на гроба на родителите ми, по-възрастните цигани, които ме познават, непременно ме канят у тях - да поговорим, да ме почерпят и разбира се, да ми покажат какво са направили.
Но по-добре да спра до тук. -
Чакат ги, Нина и то - с четири очи, копнеят за жизнени сокове, за здрави филизи на родна земя...
-
Да, Доче - "селцата, които си тръгват..." или като обобщаващ образ-
нашето Селце, което сякаш се е наканило да си тръгне, без достатъчна грижа за образование и духовно развитие, с прокудени млади хора... -
Селцата,които си тръгват ...Малко по малко,със всеки нов гроб, със всеки нов катинар, със всеки разплакан звън на камбана...
Благодаря ти за тази картина. Белегът от порязано помага да не забравим... -
Христо, благодаря за изказаното мнение за късия ми разказ. Така виждам нашето Селце, така го чувствам и ме боли...
-
"Седя си аз на хълма, а погледът ми се рее над превитото селце, с руините му от училище и от читалище, с шепата старци, същинска спарушена шума и напрягам слух, че някоя живинка барем да дочуя."
А аз седя и се чудя. Защо ли? Защото не мога да проумея защо такъв чудесно написан къс разказ, отразяващ с малко, но точни думи, една тъжна реалност от нашето съвремие има сравнително малко прочети. Аз го чета за четвърти път и винаги пред погледа ми застават ужасяващите
гледки на запуснати и/или напълно изоставени села, превърнали се в руини. Чудя се на какво се дължи това равнодушие, превърнало се вече в безразличие и ми става още по-чоглаво. -
Ивон и Ангел, благодаря ви! Поздрави!
-
Потискаща, мрачна тишина на фона на светлия ден.
Честит празник на патерици! -
С два реда си описала тъжната действителност! С поздравления, Роси!
-
Антонио и Петя, благодаря ви за отзивите!
-
В руините на собственото си деградиране, един ден ще търсим и себе си...Без образование, култура, ценности, ще ни има ли?
Силно като идея и внушение! -
Силви, Елена и Рени, благодаря ви за отзивите!
-
Описваш много хубаво, красиво и живо
-
Болезнено и много истинско описано! Преживях ситуацията, сякаш бях там! Поздрави сърдечни!
-
Благодаря, Галя. Поздрави!
-
Ники, Веска, Христо и Силвия, благодаря! Светъл Празник!
-
Тъжно...
Светъл Празник, Роси! -
Да... Няма го училището, няма го читалището, няма я чешмата, няма вечеринки, хора, няма... Всъщност какво има?
-
Браво, Росе, болезнено истинско
-
Филип, Нина, Мариана и Илко, благодаря ви! Честит Празник!
-
Честит празник,Роси. Поздрави!
-
Хареса ми! Умееш да описваш.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
