Имало едно време едно далечно, далечно село, което било сгушено в най-гъстата гора на Балкана. При все че трудно се стигало до селото по стръмните и лъкатушещи планински пътища, летем там прииждали хора от далечни краища, за да се запасят с дърва за огрев за през зимата. Казвали, че там дърветата били на стотици години и колкото да ги изсичали, сякаш нямали свършване, а и топлели повече от дървата от други места. Затова какви ли не странници пристигали лятото, и в селото имало смях, глъч и оживление.
Но зимата… Зимата било точно обратно. Никой не идвал в далечното село, освен хората, които си живеели там. Докато не се стопял и последният сняг, улиците му били почти пусти и само местните набързо притичвали от къща в къща, ако имали някоя спешна работа да свършат извън дома. Но не заледените пътища и сковаващият студ спирали другоселците да идват тук през зимата. Малкото селце навсякъде било известно като селото на вълците. Още с първите есенни захлаждания, още с първите димящи комини и ...