Глава седма- София
Навън валеше сняг на едри парцали. Снежна завеса се спускаше от небето. Зимата беше дошла рано. Тази година май доста щяхме да се пързаляме на шейните си. В стаята беше топло. Пернишката печка бумтеше силно, защото мама току що беше сложила няколко големи цепеници. Баба Сара седеше на миндера, аз до нея братовчедка ми на малкото столче на което обикновено седеше „меци“. Агоп беше отишъл да кара кънки на езерото.
Меци, какво станало после?- нетърпеливо попитах аз. Баба и дядо и баща ми, кога са дошли в България?
„След десет дневно пътуване, през април 1923 година, чичо Рапаел, леля Мариам и тримата им синове пристигнали в София. На гарата ги чакал Гъхмес. Завел ги в квартирата на улица Пиротска, която бил наел за цялото семейство. Била малка къщичка в задния двор на една по-голяма къща. Разполагали с две стаи и малка кухничка. Къщичката била построена навремето за лятна кухня, та отзад имало барака, където можели да държат дърва, въглища, пък даже и някои неща за коит ...