Семейни воини
Семейни войни
Не случих на жена и това си е. Дълги години избирах, подбирах, класирах и накрая к'во? От големия чувал с тиквите извадих пиперка. Ега ти късмета!
Ей го, снощи си прибирам каталясал от работа, но пък иначе свежарка и викам на жената:
- Мило, да вземем да се ситураме в спалнята и да отхвърлим няколко пози от Кама Сутра
Ей, това като изрева, като ранено животно.
- Извратеняк. – вика – Каква Кама Сутра ми пробутваш? Ш'ти шибна един по мутрата.
- Абе мило, това е древна книга на индийците за правене на любов. От преди повече от две хиляди години. – обяснявам й кротко аз.
Леле, като се разфуча това моето чудо неземно. Като се разбесня, като торнадото, дето отнесе Ню Орлеан.
- Е, точно циганите ли ще ми даваш за пример бе, идиот. – вика ми тя насреща – Точно пък от тях ще се уча как се прави любов. Айде моля ти се. Аз съм културна жена. Висше съм завършила, а той ще ме кара да правя циганска любов.
Драма ви казвам. Драма.
- Ми дай тогава българска любов да правим! – предложих кротко, с надежда, че все пак ще ме огрее тази вечер.
- Абе на теб все любов ти е в главата. – викна моето домашно чудовище – Цените скачат. В службата - съкращения. Няма тринадесета заплата, а той, моля ти се, за любов ще ми говори. Абе ти си ненормален, бе!
- Ама мен няма да ме съкращават, мило. Даже ми увеличиха заплатата. – казах плахо.
- Така значи. И си мълчиш. Защо не си ми казал досега? Да нямаш любовница?
- Не бе, мило. Днес го научих.
- Еми да беше го научил вчера. Другите мъже се интересуват. Питат, а не чакат на готово някой да им съобщи новината. Ти пак си блял в облаците. С тази любов, дето ти е само в главата, няма да прокопсаш! Да знаеш. Никаква инициатива няма в теб. Разтичай се малко.
- Всяка сутрин тичам за работа бе, мило. – вметнах аз.
- Не ми се прави на духовит, че ще ме ядосаш!
Видя се то, че и тази вечер ще го карам на сухо. Рекох си поне да пийна една ракийка - да прокарам горчилката - и казвам на жената:
-Добре, де. Що не направиш една салатка? Аз ще налея ракия и ще се чукнем за повишението.
- Я го виж ти, нашия! Салата му се приискало. Ми направи си, бе! Аз да не съм ти слугиня. Цял ден седя в къщи. Няма къде да изляза, а сега и салата да ти правя. Ще има да вземаш! Що не се сети един път на ресторант да ме заведеш? Да ме видят хората и аз да ги видя. Да покажем и ние класа. Ей го, Пешо от горния етаж през вечер извежда жена си, а ти само вкъщи ме държиш.
- Ама това не е жена му, а любовницата. – поясних аз.
- Голяма работа. Няма значение к'ва му е. Важното е, че човекът се грижи за нея, а не като теб - от работа вкъщи.
- Добре, де! Дай да отидем на ресторант тогава!
- Какво! Сега ли?
- Сега.
- Абе ти луд ли си, бе? Така ли се ходи на ресторант? Нито съм си направила прическа, нито съм се гримирала. Не съм си купила нова рокля, а да не говорим, че и нови обувки нямам. Няма да се излагам, да ме видят така хората. Никакъв ресторант! Отивам да си гледам сериала, а ти се оправяй сам!
Тя излезе от стаята, а аз въздъхнах облекчено. Щях да си направа салатка и да си пия ракията сам. Какво толкова? Няма да ми е за първи път. После що мъжете ставали битови алкохолици. От жените си. Не от друго. Налях си ракия. В това време я чух да мърмори в коридора.
- Не случих на мъж, ей. Другите жени какви мъже имат.
© Светослав Григоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Не съм го забравил, Вероника. Споко. От време на време обаче ми излиза от главата.
-
Хахахахах, да ти кажа има нещо вярно (даже всично)р но това все пак не се отнася за всички жени .. не го забравяй
-
Абе ако я попиташ какво и има, няма да се свърши скоро. Ще почне едно изброяване на проблеми и то все от теб причинени. Става страшно.
-
Няма, Доре, няма. На депутат и жена трудно се угажда.
Мая, трябва поне да се опита. Со кротце, со благо и со малко кютек, както е казал Ляпчев.
Лунна Светлина, наздраве и от мен. Водка с лимон, както се сещаш.
Нели, за това не бях се сетил. Права си. Всяко зло за добро, дето се вика.
Силвия, поздрав и от мен.
Петя, абе и прозрачния чувал не е гаранция, ама пак е някакво предимство де.
Ивон, много камбанарии бе. Тя трябва да е една.
Веси, англичаните както винаги са се изразили по аристократично му фино. У наше село друго му викат, но смисълът е същия.
Нона, че вземи почерпи семейството от горния по една ракия. Може и да мирясат.
Геновева, абсолютно съгласен.
Како, един приятел се прибра от една такава вечер със слипове обути на обратно и то не от пиене, а поради други човешки нужди, та писа после две страници обяснения на жената. К,во да правиш грешки на растежа. Наздраве и от мен, но с водка с лимон, че през зимата витамин С е необходим. -
Прекрасен мъж си, какво да кажа!!! Да й се беше паднал моя, та да види...тя, направо не мога да я гледам. Лирическата, повтарям: Лирическата! Да не стане после...че не нося на бой, на диета съм!
Двама приятели си говорят:
- Абе мойта как винаги ме познава, че съм пил?!
- Ами ти като се напиеш, започваш да си загащваш палтото в боксерките.
Грег, такава мъка, направо ме разплака. Сипала съм си една ракийка да си успокоя нервите. Ей, на некои хора хич не им върви, ама здраве да е, наздраве по тоя случай!!! -
малиииии... т'ва си е голямо наказание - да попадне човек на такава съпруга
-
Ах, да чукна на дърво, моята любов като ми каже "Хайде да пием по едно тая вечер!" си сипвам поне да му казвам наздраве Иначе разказа много ми напомни за семейството от горния етаж
Поздрави за духовитостта в битовизма! -
Да, както се казва в една английска поговорка, "тревата е винаги по-зелена от другата страна на оградата". Та и булката на твоя герой така. Поздрави за хубавия разказ, Грег!
-
Ако беше прозрачен чувала - нямаше да е така!
-
Ха- ха- ха... Чудесия а!? Поздрав!
-
а може и да си случил - поне не ти е ортак на ракийката!
-
на това му се вика "криво дръво" нема изправяне и това е
-
мдааа, няма угодия, 'начи
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
