21.03.2010 г., 11:23 ч.

Сенна хрема 

  Проза » Разкази
641 0 1
2 мин за четене

Сенна хрема

 

Тръся спешно палатка за двама поне. Обещал съм я на една позната, може и да я знаете, певицата Пинк от Щатите. Онзи ден ми се обади, искала да си купи вила на "Златни пясъци”. Вика ми:

- Ако имаш време, ще мина да се видим и да ме заведеш, някоя офертичка по морето да видим. Писна ми -  вика тя  - от тая Флорида, от тея Калифорнии и Холивуди. Човек не може на спокойствие да си почине.

Аз в момента съм много зает, понеже копая една яма на лозето, септична яма, такава за тоалетна. Викам, като кацнеш, обади се, ще измислим нещо. Някъде 2 на 2 е ямата, ама ударих на камък. Две кирки счупих до тук. Едната ми е спомен от свако ми. Той пътуваше по корабите и ми я донесе от Америка. Вика - там голяма работа е животът. Тва ядене, пиене, живот, да му се насладиш, няма начин. Той потъна с кораба. Леля ми много плака. Две кирки ми бяха останали, едната се счупи.

 

Не че нещо с Пинк. Просто сме добри познати, уважаваме се така. Колко стана, а то вече 23.15... Вечер само по ено Халоперидолче си земам. Не че съм нещо буен. Ама с едната кирка, дето ми остана, често се разхождам. Не че нещо. Просто ми е приятно. Така ми се е случвало и с хора да излизам. Говоря им  уж така увлекателно. Ако не се изкихам, никой няма да ме забележи. Добре, че имам сенна хрема и кихам много. С кирката ми е спокойно. Усещам, че ме разбира. Ако нещо такова, повтарям се и пак излизаме на глава. Сега съм поръчал в "Топливо" едни дъски, много здрави. Ще покрия ямата и ще сложа една преградка. Не е културно, сега може да е само лозе, но хигиената е на първо място. Ние с Пинк така се запознахме. Аз работех временно в една тоалетна на касата. Тя беше дошла на почивна на южния плаж във Варна. Имаше само долари, аз съм много честен, не и взех нищо. И така от дума на дума станахме приятели. Обажда се често. 

- Ква е тая кирка - пита - дето си с нея на снимката?

- Дълга история, ко да те занимавам с мойте проблеми. 

Вчера ходих с кирката на гезме на плажната ивица. Оставих я в храстите на сигурно място. Веднъж ми напрайха забележка за нея. А и хората са темерути, гледат ме накриво като съм с нея. Така не се живее. Особено зимата, когато не кихам много. Веднъж ми предложиха да се десензибилизирам. Тва срещу таковата, срещу алергии. Я, викам, в киреча. Като ви гледам кви сте десензибилизирани сички и без да сте с алергии. Като се връщам от разходка, я взимам от храстите и се прибирам с нея. Потъна човекът с кораба и само тя ми остана спомен от него. Не че нещо.

 

Пишпунта

21.03.2010

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??