14.10.2010 г., 16:34

Септемврийско слънце

870 0 1

Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изгаря листата и разлива навсякъде аромата на горящи есенни листа. В измъченото ми съзнание кънтят нейните стъпки.


Октомврийската ръжда, която приближава, ще обгърне сърцето ми и ще го сломи с допира си на ръждясал метал, ще ме срещне с нея – грозната, но и красива смърт. И когато идвате за последна среща с мен, не носете черните дрехи на скръбта, а празнувайте. Празнувайте под топлите лъчи на септемврийското слънце.


Rest in Peace, Peter Steele


(January 4, 1962  – April 14, 2010)

 

http://www.youtube.com/watch?v=WhmGxA34_xg&p=7FB4CA5C1C4DAB34&playnext=1&index=34

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денис Метев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...