10.10.2008 г., 9:01 ч.

Шах 

  Проза » Разкази
705 0 0
2 мин за четене
Един ден Ко Та Рак и Но Щен Вълк успяват да хванат Кух Че Реп натясно и го изкрънкват да ги научи да играят шах. За целта ползват старото табло на Реп, което е в бараката зад къщата му заедно с всички останали вещи, които не използва, но не иска да изхвърли. След като обяснява правилата и целта на играта, нахвърля им няколко базови ходове и комбинации, старчето ги оставя да се упражняват с думите:
- И не забравяйте, че шахът не е просто местене на фигурките ход за ход, а стратегическа игра, в която трябва да се мисли поне няколко хода напред...
Случи се така, че времето бе мрачно и дъждовно, което нашите герои прекарват залепнали за шахматната дъска, омагьосани от - на пръв поглед - простата, а всъщност толкова сложна игра. Ден след ден постепенно партиите им стават все по-заплетени и по-заплетени, естествено Кух Че Реп често ги наблюдава и помага, а и много се забавлява, между другото.
Един сравнително топъл слънчев ден двамата новоизлюпени шахматисти са на любимата си полянка до НеЧакТолковаГолемияВир и воюват на дъската, когато:
- Може ли да изиграя една партия с някой от вас? - се включва непознат глас.
- Кой си ти? - пита непознатия Но Щен Вълк.
- Наричат ме Гар Ван - представя се новопоявилият се.
- Добре - включва се в разговора и Ко Та Рак. - Аз ще играя с теб.
... Партията е в разгара си, Ко изгражда все по-сложна стратегия, с която започва да притиска опонента си, вече планира как да вземе сериозно предимство в следващите 5-6 хода, когато:
- Шах и мат - обявява Гар Ван.
- ?! - не може да повярва Ко Та Рак.
- Как го направи? - Но Щен Вълк е следил много внимателно срещата, а поради неучастието си в нея е запазил безпристрастната си гледна точка, пък и винаги е готов да се учи, особено ако урокът не е за негова сметка.
- В шаха трябва да се мисли поне с няколко хода напред, но не и с няколко хода напред - заявява Гар Ван.
- ?! - повтаря се Ко Та Рак.
- Ахааа... - проточва Но Щен Вълк.
- Хайде чао - решава да ги остави да си поблъскат мозъците сами Гар и се изнася на някъде с думите: - Пак ще намина.
------------
Но Щен Вълк дреме, когато... ТРЯС!
- Какво?! - стреснато се оглежда Вълк.
- Спокойно - казва Гар Ван. - Нощта падна.
По земята се въргалят фигурки, а Ко Та Рак нервно върти крайчето на опашката си.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??