Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията шах която се разиграваше на дъската. „Чудно нещо! – гледайки изпитателно мъжа срещу себе си, аз си помислих, - Да те матирам ли или да не те матирам?” Преместих фигурата. Усетих как Йонката стана и нервно отиде до бара да си вземе питие. Ядосал се беше. През цялото време, докато течеше играта, сякаш усещах мислите му : ”Хайде, бе момиче! Какви ги вършиш? Колко хода му даде, вече?! На този?! Смели го! Давай! Шах и мат! Можеш да го направиш с три хода.” Е, мога, но не ми е това играта. Не исках да смачквам самочувствието на Камен. Вече трета партия играехме. А играта беше обвързана с обещание за среща.Той през цялото време беше напрегнат. В началото беше весел, сякаш си мислеше, че победата му ...