Шампанско!
1 мин за четене
Аз обичам Шампанско, винаги съм го обичала. Поради това, което е и всичко, което е в него. Харесвам цвета му. Толкова е уникален, че дори си е дал име, цвят ‘Шампанско”. Нежен и леко прозрачен – цвят способен да бъде фон на всичко...
Как се нарича умението да сътворяваш цветове? Има нещо особено в Шампанското. Нещо свързано с очакването за нещо неповторимо. В него се съдържа някакъв неоставимо-вкусен възторг към това, което предстои да се случи. И той е толкова голям, че миниатюрната човешка психика се обърква и вместо да издиша въздуха породен от вълнението и така да освободи напрежението си, прави ДРУГО – точно обратното – вдишва го, приемайки го навътре с двойна сила! И мирисът Шампанско те покрива... усуква те отвън навътре и те прибира... В себе си...
експлоатационно...
Но. Това е най-хубавото на Шампанското, никога не си истински подготвен за него. Вземаш бутилката. Не! Поемаш бутилката, с точно тази разлика в действието. Пръстите ти оставят следи по изпотената й повърхност.
Отваряш я!
И магия...
Чува се лекият съскащ звук типичен за всички газирани напитки, но само миг и налягането изтласква материята. Слушаш силният гръм характерен – само за Шампанското. Извива се тънък гъвкав бял дим, способен да проникне навсякъде. И после идват те – мехурчетата. Целият им стремеж, всичко което са чакали толкова време скрити там, те изживяват само за няколко секунди.
Секундиии.
Невероятно. Изстрелват се нагоре фанатично устремени към частиците на въздуха, които ги поемат в страстните си устни и ги поглъщат... Когато наблюдавам как излитат мехурчетата, сякаш и душата ми излита. Има толкова много ентусиазъм и толкова много живот в тях.
Те знаят всичко за мен.
Но виждаш ли, аз не искам Шампанско!
АЗ СЪМ ШАМПАНСКО!
Страхотно е да усещаш капките върху лицето си!!!!!! (шест удивителни, като името ти!)
Страхотно е да си жив!
Реверанс!
Thank you!
Как се нарича умението да сътворяваш цветове? Има нещо особено в Шампанското. Нещо свързано с очакването за нещо неповторимо. В него се съдържа някакъв неоставимо-вкусен възторг към това, което предстои да се случи. И той е толкова голям, че миниатюрната човешка психика се обърква и вместо да издиша въздуха породен от вълнението и така да освободи напрежението си, прави ДРУГО – точно обратното – вдишва го, приемайки го навътре с двойна сила! И мирисът Шампанско те покрива... усуква те отвън навътре и те прибира... В себе си...
експлоатационно...
Но. Това е най-хубавото на Шампанското, никога не си истински подготвен за него. Вземаш бутилката. Не! Поемаш бутилката, с точно тази разлика в действието. Пръстите ти оставят следи по изпотената й повърхност.
Отваряш я!
И магия...
Чува се лекият съскащ звук типичен за всички газирани напитки, но само миг и налягането изтласква материята. Слушаш силният гръм характерен – само за Шампанското. Извива се тънък гъвкав бял дим, способен да проникне навсякъде. И после идват те – мехурчетата. Целият им стремеж, всичко което са чакали толкова време скрити там, те изживяват само за няколко секунди.
Секундиии.
Невероятно. Изстрелват се нагоре фанатично устремени към частиците на въздуха, които ги поемат в страстните си устни и ги поглъщат... Когато наблюдавам как излитат мехурчетата, сякаш и душата ми излита. Има толкова много ентусиазъм и толкова много живот в тях.
Те знаят всичко за мен.
Но виждаш ли, аз не искам Шампанско!
АЗ СЪМ ШАМПАНСКО!
Страхотно е да усещаш капките върху лицето си!!!!!! (шест удивителни, като името ти!)
Страхотно е да си жив!
Реверанс!
Thank you!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мойра Всички права запазени
