26.08.2008 г., 15:57

Шира - кратко представяне

853 0 4
1 мин за четене

Името ми е Шира и съм от котешкия род, макар че тук, където е домът ми, всичко е малко несигурно. Аз съм един от обитателите на това, което наричаме "Границата". Тук, на това уникално място, се допират и преплитат устойчивият реален и вълшебният, вечно променящ се, светове. Тук се раждат митове и легенди, сбъдват се сънища и кошмари, мечти и страхове. Тук на Границата са в сила законите и ограниченията и на двата свята, но понеже те често са противоположни и взаимоизключващи се, на практика е възможно да се случи всичко...
   Не зная как се получи така, сигурно, защото съм надарен (или прокълнат) с повече съвест, отколкото ми се полага като на представител на котешкия род, но се оказа, че обучавам успелите да стигнат до дома ми пътешественици, за да не си докарат неразумно белята, докато се лутат сляпо из Границата, а и по-нататък. Добре, че не живея на някой от първите гранични светове и стигналите до мен се броят на ноктите на лапите ми, но и толкова са ми достатъчни! За да уча някой, особено на такова сериозно нещо, каквото е оцеляването в непрекъснато променящата се, често и враждебна среда, ми е необходимо да подходя с цялата сериозност, постоянство и отговорност, която мога да изстискам от себе си, а аз все пак съм котарак... Понякога се чудя как се справя с тази си задача приятелят ми Ръмжача, а при него се изтърсват много повече пишман пътешественици, защото той живее в една от най-първите гранични зони. Сигурно му помага това, че е вълк...
   Но много се отплеснах, всъщност аз съм разказвач на Приказки. Искаш ли да ти разкажа някоя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми стана много интересно! Разказваш страхотно, котарако Шира.
  • Ооо, мадам - радвам се, че отново Ви засичам
    Поздрави и от мен.
  • С удоволствие прочетох, стари мой Приятелю!!!
    И ужасно се радвам, че отново пресичаме пътищата си!
    Напред и нагоре!!!
    Поздрави!
    ))
  • Скоро идват още

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...