„Шофьорът, който псува на светофари”
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора.
След което се вдига пушек от вредни газове и колите се отправят към следващия светофар.
Тъкмо светва жълто и един забързал се да хване в последния момент автобуса пешеходец профучава, бягайки през целия булевард, за малко да бъде прегазен от шофьор в черен Голф 2-ка.
Всичко, което си спомняше пешеходецът, бяха думите, изхвърлени като със скорострелно оръжие, все едно бяха подготвени и заредени много преди да е имало и най-малкия намек за това, което ще се случи сега.
- Да те чукам в устата космата и да свърша на пъпката на езика ти! Кретен с кретен! Сляп ли си бе, тъп спаружен нещастник!
Тези думи профучават край него със свистене на гуми и мелодията на някаква мазна, глуповата чалга...
- То ...