Шоколад
Пред витрината стоеше дребно момченце и по луничавата му муцунка личеше, че е от онези деца, които винаги питат нещо, а, ако се вгледаш внимателно в очите му, ще видиш, че зениците му приличат на въпросителни. След като си тръгна, на стъклото остана отпечатъкът на изцапаната му с шоколад длан. Вече втора седмица минаваше от тук, но така и не посмя да влезе в книжарницата. Но успя да разпита просяка на ъгъла, мисли ли да влага пари на борсата, разказа за изключително любопитния полет на светло сивия гълъб, който живее на терасата, и предрече времето по ставните си болки. Истината е, че никой не познаваше това дете, майка му или поне някой свързан с него. Всеки опит да разберем нещо за него беше повече от неуспешен. И така в края на въпросната втора седмица всички от квартала се отказаха от всякакви опити да разпитват. Та точно през тази седмица момчето се реши да влезе в книжарницата и естествено изсипа около милион въпроса. Не вярвах, че е възможно някой да говори толкова много. След като научи, че и книгите дават отговори, започна да гледа на тях с още по-голямо страхопочитание, но това не му попречи да премине като тайфун през тях и да продължи да гони врабчетата за интервю. Не знам как дойде магията, но това дребче помогна на целия квартал, всички живнаха покрай него… Около месец след появата на момчето то просто спря да идва, сякаш беше изпълнило мисията си. От него ми остана само шоколадовият отпечатък на витрината, който така и не изтрих. Близо година по-късно, в един снежен следобед повя топъл вятър. Странно защо, но той ми напомни за вечно питащото дете с луничавата муцунка. В мен остана усещането, че най сетне е намерило отговорите, които търсеше. Същата зима изчезна и следата от ръката му.
Eja
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежина Всички права запазени
шест от мен.
