Щастие
Събота е. Седим с Таня в едно кафене. Пием капучино и разглеждаме покупките си:
- Добър пазар си направихме – казвам аз.
- Ти пък „пазар”! – възкликва възмутена Таня. – Ще те чуят хората и ще станем за смях! Сега се казва „шопинг” – поправя ме тя наставнически.
- Аз си замълчавам. Нямам желание да се карам с нея, а и съм уморена. Казвало се шопинг. Мисля си да й кажа, че като нарича кичозния потник, който си купи преди малко с американската дума топ, не прави нито него по-модерен, нито нея по-изискана, но си премълчавам. Интересно – да говориш български в България било излагация. Тя бъбри нещо съвсем безсмислено, аз се правя, че я слушам. Напоследък все така става. Не знам околните ли изглупяха или аз се побърках.
- Ама ти сещаш ли се колко сме щастливи! – почти изкрещява Таня, въодушеве- на от монолога си. Това ме вади от мислите ми и ме връща при нея. Явно внезапното връщане в реалността ме е стреснало и това си личи по израза на лицето ми. Таня, примирила се, че напоследък че ...