Щастие, нещастие, път.. любов … среща
Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…
- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.
- Да, разбира се! Просто се чудех от къде да започна… дали от гръдта ти или от ципата покриваща зениците ти?! Толкова ме възбуждат и двете. Те са толкова нежни, толкова леки и омайващи. – сподели Тони.
- Тони, с какво мислиш да го направиш?
- Как с какво, мила? Със звездата, единствено със звездата украсяваща душите ни може да се получи желаното действие. Първо с единия й лъч ще започна от красивите ти зеници, в син оттенък, след което бавно и чувствено ще продължа надолу, минавайки с другия лъч през гръдта ти. Третият и четвъртият лъч – бедрата. С петия ще мина там от където после ще мине плода ни …
- Обичам те!
- …. И аз те обичам, Жане! Обичам те докосвайки се до безкрая, свързващ телата ни.
…………………
Той съдра кожата на Жане; обгърна я в обятията си и загледани към светлината от прозореца се унесоха в сън.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Русева Всички права запазени
