10.08.2006 г., 0:20 ч.

Щастие, нещастие, път.. любов … среща 

  Проза
1225 0 1
1 мин за четене

Тя вървеше вяло, подпряла се на своето износено с годините тяло. Той бродеше загрижен за плътта й. Не можеха да си говорят, не можеха да се гледат. Тях ги свързваше умората и тишината, но все пак тихичко зашепнаха…

- Няма ли да съблечеш кожата ми преди да встъпим в брак? – запита притеснено Жане.

- Да, разбира се! Просто се чудех от къде да започна… дали от гръдта ти или от ципата покриваща зениците ти?! Толкова ме възбуждат и двете. Те са толкова нежни, толкова леки и омайващи. – сподели Тони.

- Тони, с какво мислиш да го направиш?

- Как с какво, мила? Със звездата, единствено със звездата украсяваща душите ни може да се получи желаното действие. Първо с единия й лъч ще започна от красивите ти зеници, в син оттенък, след което бавно и чувствено ще продължа надолу, минавайки с другия лъч през гръдта ти. Третият и четвъртият лъч – бедрата. С петия ще мина там от където после ще мине плода ни …

- Обичам те!

- …. И аз те обичам, Жане! Обичам те докосвайки се до безкрая, свързващ телата ни.

…………………

Той съдра кожата на Жане; обгърна я в обятията си и загледани към светлината от прозореца се унесоха в сън.

© Мария Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??