Пролетта бавно се спускаше по билото на белоснежната планина. Повдигаше кокетно снежната завивка и пръскаше топлият си дъх. Стоплена, земята разкопчаваше пазвата си и бели кокичета като сълзи, изплакани тихо от слънцето, надигаха главички. В белите камбанки беше събрана цялата им душа и неразлистената им обич. До тях, като свещички негаснещи от вятъра, гордо поглеждаха минзухарите, а малко по-надолу, скрити в диплите на зеленото покривало, надничаха нежните теменужки, толкова срамежливи, че не смееха да повдигнат главичките си. Слънцето, излегнато на едно пухкаво облаче, сънено показваше своето носле и се усмихваше.Денят обещаваше да е хубав!
Една весела калинка си проправяше път между стволчетата на тревата и тихо миеше личицето си с капчиците роса, която падаше от листенцата на цветята. Над нея, събрала цветовете на дъгата, прелетя пеперуда и я попита:
- Хей, сестрице, накъде толкова рано?
- Отивам да търся четирилистна детелина - отговори калинката - защото разбрах, че тя ще ме напр ...