12.08.2017 г., 12:01

Щастието е на една ръка разстояние!

714 0 0
1 мин за четене

  Жеравна е едно от специалните места, където сърцето ти се отваря, чувстваш се доближен до корените си и щастлив, че си част от България.
  Необяснимо как калдъръмените улички, ароматът на рози и здравец, старината, която лъха от затворените с ръждясали вериги порти, белеещите се перденца по прозорците, песента на птиците, стрелкането на лястовичките към стрехите, кукуригането на петел, мирисът на пушек и газенето с боси крака в росната трева те омагьосват и приземяват. Напомнят ти откъде идваш и накъде си се запътил.
   Необяснимо е как разговорът с усмихната старица, седнала до каменния зид, или свирнята на кавалджия в съзвучие с ромона на потока, те умиляват. Ти тутакси захвърляш черупката си и желанието да бъдеш по-добър човек те превзема изцяло.
   Необяснимо е как светлината на следобедното слънце се отразява в камък, вода и дърво, а ти искаш да уловиш момента и да запазиш усещането като свиден спомен.
   Необяснимо е как, когато бавно се спуска вечерта, звънът на хлопките от прибиращото се стадо кози ти напомня, че животът може да има и друг ритъм – такъв, който следва изгрева и залеза.
   Необяснимо е как тук времето е спряло…Забелязвам, че човекът, който върви пред мен, няма часовник, не бърза за никъде, свирука си с уста… Минавам покрай него, а той с усмивка на лице, по свойски, ме пита откъде съм.
   Необяснимо е как ярките багри на майсторски тъканите килими правят чудеса с настроението ти... Става ти е едно цветно и леко...
   Необяснимо е как си забравил вкуса на истинската храна, но ето че тук го откриваш отново… Докато ти сладко-сладко спиш сутринта, стопанката е станала рано, направила е с ръцете си сиренето и кисело мляко.

   Необяснимо е как, отпивайки горчива глътка от приготвеното на пясък ароматно черно кафе, бялото сладко и домашната баклава стават причина за истински кулинарен пир на сетивата ти.

   Необяснимо е какви чувства и мисли събужда у теб закачена на стар орех табела с надпис: „Накъде си се запътил, страннико?“ и отговорът, който си даваш, преди да заспиш.
   Необяснимо е защо си го причиняваме и защо позволяваме доброволно да влезем в матрицата… Та щастието е на една ръка разстояние само!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...