2.07.2011 г., 0:46

Щастлив край

1.4K 0 2
1 мин за четене

Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.

Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше сълзите си милионно отразени в разбитото стъкло. Треперещите ù пръсти се сключиха около едно от парчетата и бавно го вдигна към китката си. Усети болката от порязването, почувства как кръвта се разлива по земята.

Тогава светът се завъртя. Болката погълна всичките ù мисли. Тя загуби съзнание. След няколко секунди вече не плачеше в гората, а се намираше в каменен лабиринт. Около себе си виждаше образите на майка си, на брат си, на всички, които някога е познавала. Те протягаха мъртвите си ръце към нея, искаха да я вземат. Но тя бягаше. Тичаше из лабиринта, без да се оглежда, търсеше изход в неистова паника. Постепенно мъртъвците престанаха да я преследват и тя се озова на ръба на коридора. Скочи. Падаше, падаше до безкрай в Нищото, това никога нямаше да спре. Но нея не я интересуваше - тя беше щастлива. Беше щастлива, понеже всичко това свършваше.

Така издъхна тя - усмихваше се, спомняйки си за ужасния си живот. Усмихваше се, понеже той свърши и тя най-сетне беше свободна. Усмихваше се, защото умира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...