svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
29.05.2007 г., 23:02 ч.

Ще издам стихосбирка! 

  Проза
2795 0 22
3 мин за четене
Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата

Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете не съм много силна. Реших да се допитам дали да пуснa в „Откровения” два мои стиха. Пращам ги по пощата на една приятелка поетеса и чакам да ми каже „Да” или „Не”. Чакам час, два и й звъня да я питам получила ли ги е. И да й кажа да не се притеснява да ми каже, ако не стават за нищо. Обещавам й да не плача много.
- Чакай малко, работим върху първото. Трябва да сменим една дума, защото се губи ритъма.
- Два часа за една дума?! Какъв ритъм, аз да не съм композитор?! И кои работите?
- Ами аз го прочетох на други двама поети и те го харесаха... Само да намерим думата, която най ще пасне. Нали може да я сменим, за да звучи по-добре?
- Аз ако знаех, че толкова ще те затрудня, нямаше да ти го пращам. Добре, оставете, няма да ги пускам в сайта.
- Как така, няма? Чудесни са!
Чудесни, друг път. Аз може да съм чувствителна и романтична, но не съм толкова тъпа. Два часа го преработват, няма що, много е хубаво! И така... Намериха думата, да й се не види и захващат второто ми творение. Звъня им аз да ми връщат нещата и да не се разправят с мен и ги чувам как умуват кое да остане, кое не. И така цяла нощ трима души от втория стих ми оставиха само заглавието. Пуснах ги аз в „Откровения”. Звънят ми те сладурите и ми казват, че са ми харесали стиховете и се радват. Как няма да се радват като те са си техни.
- Така ли? – учудих се аз.
Затворих телефона и реших, ще издам стихосбирка. Пиша заглавие, може и един, два реда, пращам го на новите ми приятели поети и те ще довършат останалото. С такива приятели мога да стана известна поетеса. Трима души ще творят вместо мен, все пак не е шега работа. Само се чудя какво име да й измисля. „Следи от стъпки в облаците”, „В парка от пролет повикани с брезите танцувахме валс”, това е много дълго. Може би: „Купих си нови ботуши”?! И това не става, все пак сега е лято. И да не става за заглавие аз пак се радвам, защото уцелих сезонното намаление... То заглавието не е толкова важно... Важно е, че ще пише името ми като автор! Дали да не запиша отдолу с много малки букви: „Със специалното съдействие на Незабравимата Креми?! Също така с небезизвестния Романтик и Ина Иванова... Оказа се голяма клюкарка тая Ина! Помолих я само за едно „Да” или „Не”, а тя какво направи? Прочела го на Креми, тя пък на Романтик и... На мен какво ми остава, освен да издам стихосбирка. Дали да не напиша и сценарий за филм?! Трябва да видя кои приятели пишат проза. В главата ми се върти едно заглавие, пък после... С такива приятели мога да стана известна. Абе, сега са ми приятели, ама като се замогна, ще искат процент и понеже аз нищо няма да им дам, ще вземат и дружно ще ме намразят. Такава е истината. Това не трябваше да го пиша, защото ще спрат да ми помагат. Добре де, ще ви дам по хиляда на човек, но нито долар повече, да си знаете от сега! После ще ми разправят, че хората на изкуството били добри. Отсега ми искат пари, е, не са поискали, ама съм сигурна, че ще поискат. Защото сирене, сирене, ама и луканката е с пари. Така ли беше поговорката или аз много обичам луканка... Ще взема да напиша, че ги обичам и тримата, та да мирясат накрая. Обичам ви!!!

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • момичета ,здравейте !честит празник на всички ви ! да сте здрави ,усмихнати и обичани ! искам да издам стихосбирка ,знаете ли как ,към кого да се обърна ? Много усмивки
  • Иванова, благодаря ти!!! Подготвила съм три стихосбирки. Едната е топло-слънчева поезия и съм я нарекла „Мармалад”. Ще пести енергия, ще е нещо като слънчевите отоплителни системи. Другата е горещо-еротична и носи името „Ягоди и течен шоколад”. Обърках заглавието на стиха , който пуснах вчера, той е от поредицата Мармалад, ама пак става. Третата е за запълване на празнота и носи загалвието „Дупка на покрива”. Или назад към природата, нещо като природата у дома. Едната е за дългите зимните вечери, другата е за лятото. Ако живеете в къща, махате две-три керемидки и виждате звездите, луната без да излизате навън. Усещате капките дъжд без да има нужда да ставате от компютъра.
    Подготвям и четвърта „Когато няма какво да правя, пиша” Тя ще е малко по-философска, ще имате щастието да й се насладите. Тя е по действителни случки от живота на хора, които не седят денонощно пред компютъра. Разказваха ми ги по телефона, интересни са, но не чак толкова, колкото е в нета, но исках да видите как се справят хората без компютри с този живот.
    Фонтан от течен шоколад
    Шампанско, ягоди и
    Листопад.
    В спалнята на моя мъж любим,
    а ние спим, а ние спим.
    Ваня, благодаря ти, радвам се, че си тук!!!
  • Харесва ми, когато сайтовият хумор преминава границите на... родното му място
    Поздрави!
  • Шефе, благодаря ти, олекна ми!!!
  • Абе споко и дишай дълбоко, и на мен ей така ми редактираха мнението. Е не и тримата де, само 1/3 от тях. Ма да нема си режа вените я И да знаеш, те наистина много те обичат.
  • ДЖЕЙНИ, МНОГО МИЛО!!! Благодаря ти от сърце и от името на нашите приятели!!!
  • Тази вечер имах повечко време да почета, и разбира се прочетох доста твои неща. За да не пиша много комнтари, ще се изкажа с няколко думи - Ти пишеш заразително!
    Благодаря ти за смеха и за емоцията!
    Поздрави за теб и на всичките ти приятели от мен, които аз считам и за мои!
  • Таня, Ангар, Мая, Ина, Петинка, Кити и Стами, както виждате, аз добре си подбирам приятелите! Благодаря ви от сърце!!!
  • Хехе...хубаво е човек да има такива приятели!!!
    Поздрави за интересния разказ!!!
  • Ехеееее, може ли автографи от всички ви А ти Светле, си чудо!!!
    Поздрави
  • Светлеееееее...абе мила, то и аз искам стихосбирка, ама ...
    Те и на мен се пишат аверчета, обаче си мълчат като риби на сухо! Ама ще им спретна един такъв як...купон , та да се замислят...Чакам ги на масата!
    Пък и ти си ми добре дошла, душичко!
    Прегръщам те!
  • бе тоооо - обич, обич, ама трябва и да се яде лудост си, Светланооо
  • Прекрасна си,отново!
  • Колко важно е да имаш талантливи приятели!
    Но само не казвай че и последните ти две стихотворения те са ги редактирали!
    Девет баби - хилаво бебе! Ортачката работа не ми я хвали!Ортачката кобила и вълците не я ядат!
    А и редактирането може да се точи до безкрайност - защото "няма два мозъка, които да придават еднакво значение на който и да е словесен израз".
    Аз нещо много сериозно го давам, ама и ти как само си я напипала тази тема! Толкова да е важна и истинска!
    За това пък как си я развила да не говорим - съвсем като Светлана Лажова!
  • Елена, ще дадеш рамо с някоя компютърна графика за книгата ми, срещу заплащане, може би, едва ли не. Ти ще сметнеш колко. О, дали да не ми помогнеш да измисля някоя нова теорема, лема или...Я, КОЛКО Е ХУБАВО ДА СИ ИМАШ ПРИЯТЕЛИ!!!
  • Чета разказчетата и ти се възхищавам, че всяко нещо можеш да погледнеш от към комичната страна. Ако се налага математическа обработка на произведенията ти, аз ще помагам или, ако трябва да вмъкнеш някоя котка вътре.
  • Ина, имаш право да мълчиш, в противен случай всичко, което кажеш...Имаш право на адвокат, ако не можеш да си го позволиш ще ти бъде осигурен служебен...Имаш право на едно телефонно обаждане. Ти гледай пак на мен да ми звъннеш и отекохме...Много филми гледаш, моето момиче. Я седни по-добре ми напиши някое стихче, че напоследък съм го закъсала със стиховете, а съм на норма. По едно на ден. И Креми и Ицо да не се услушват, а да ми пишат, че после ще искат море, а пари...Мен стихосбирка ме чака...
  • Креми, аз не спирам да се смея от онази нощ. Що ми требва да питам, ама нали с питане до къде се стигаше?! До стихосбирка!!!Ице, много добре знам до кога сте стояли. Нали през цялото време бях на линия. Ако бях ви оставила, вие кой знае какво бихте сътворили! Следващия път - поема, заглавието е от мен, обещавам! Анета, айде поне за заглавието да не се мъча, моля те! Ти почна като мене. Ще те затрудни ли едно заглавие, напъни се, аз как го измислих. Ще се справиш, няма страшно!
  • Светле, стига де. Защо трябва да материализираме нещата?
    Давай бартер бе мила, нали в прозата ти е силата.
    Ей като казах проза, я ми помогни за един фейлетон.
    Заглавието е, а аз май и заглавие нямам, е нищо де - помагай.

    Благодаря ти за усмивките мила.

    Поздрав и усмивка.
  • Ей, скицо такава. Я как си ни увековечила. Че ние стояхме до 4 и 30 сутринта след това на приказка. Ако беше останала при нас можеше да ти кукуригаме като първи петли.
    Усмихвам се след твоите разкази. Вдига ми се...настроението.
    Поздрави, Светле!!! И да знаеш, че и аз също те обичам!!!
  • И НИЕ ТЕ ОБИЧАМЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!

    Този път се смях със сълзи!
    Прегръщам те, миличка!
    Ти си безценна!
Предложения
: ??:??