11 мин за четене
Приеха едната сестра в болницата следобед, в тежко състояние. Сложиха я да легне и я отведоха някъде. Другата, Роска, се разходи с тревога из коридора, надникна в докторските стаи, погледна към болничния двор, не си намери място. После изминаха няколко часа. Хора пристигаха отвън с мокри палта, отегчени болни се разминаваха с еднакви халати, сестри бързаха с папки под мищница, а докторите преминаваха тежко, като директори. Само тя стоеше неканена и чакаше някой да си спомни за нея и да я повика. Скоро притъмня съвсем, заради дъжда. Болницата бавно опустяваше и се приготвяше за вечерта. Тогава жената стана от канапето и тръгна да огледа стаите в които вече бяха включили лампи. Потропа, попита за сестра си, отпратиха я другаде с отегчение или направо с повишен тон, като натрапница и тя се отдръпна до прозорците за да се зачуди. Не можеше да си тръгне просто така, колкото и да не я търпи никой, тя трябваше да разбере. Пооправи яката, погледна джобовете, полата и обувките си. След дълго ча ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация