7.02.2010 г., 17:41

Ще те накарам да се мразиш...

921 0 2
2 мин за четене

 

 

 

  ... да лазиш в краката ми, с език да ближеш стъпките ми, да мразиш и ръцете си дори. Ще крещиш какво ти сторих и защо ти го причиних. Не да молиш да остана, а да искаш да ме приковеш за китките и да ме зазидаш в стените. Ще ме призоваваш за поредно да разбия живота ти и да събираш пак отломките живот. Ще палиш пак цигара от цигара и с мътен поглед ще се взираш в циферблата на часовника, копнеещ забравата. Ще се проклинаш, че си слаб и ще молиш демоните на нощта да те вземат пак и пак, този път ще искаш да е за последно. Защото ме обичаш, а аз съм просто поредната блудна жена в окаяния ти живот и нямам нищо общо с момичетата, за които майка ти някога е казвала, че не трябва дори да ги поглеждаш. Защо не я послуша?!... Виж докъде се докара. Да не се познаваш. А, дали някога изобщо си се познавал. Копнееше за тях още, когато беше на дванадесет и гледаше след тях така, както едно дете би трябвало да гледа витрините с любимите, недосегаеми играчки. Защо се поддаде на изкушенията?! Защото са забранени, нали... Разсипаха живота ти, а?! А те очакваше бляскаво бъдеще. Сега просто си поредният глупак. А аз трябва да вървя. У тебе вече няма нищо. С тръни да вършея из душата ти, няма какво да закача. Нима не виждаш, че аз съм по-объркана от теб. И нямам дом и душа, и на себе си не принадлежа. Аз принадлежа на мрака, който приютява продадените на дявола души. Този свят е наситен с болка, а тя е в ежедневието втъкана и става все по-плътна и по-плътна. Сега ще ми платят пребогато и за твоята душа. И трябва да си търся друга, по-продажна и от твоята дори.

   Проклинай се сега, че онази нощ ме спря, а не ме подмина. Че ме копня и си мислеше, че с мен не си самотен. Толкова голяма бе нуждата ти от мен, че си мислеше, че мога да те стопля. А не усети, че съм по-изстинала от теб, по нечовешки ледена. Отдавна.

   Какво не прави самотата от хората... Дори си измислят образи и роли, които биха искали да играят, защото са наранени, чувстват се зле и търсят отдушник. Нямат си радост в живота и милионите въпроси, на които не намират отговор ги задушават. И душите са неми, когато разумът беснее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно ми беше да погледна нещата от този ъгъл. Съдбите на хората никога не са еднопластови. Добре написано!
  • Да-аа.Какво ли не прави самотата...

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...