Подай ми ръката си. Аз ще я хвана и ще я задържа в моята, но за кратко.
Повдигни очите си и ме погледни. Аз ще ги задържа върху своите... но за кратко.
Усмихни устните си. Аз ще поема вината за това и също ще ти се усмихна.
Направи една крачка напред. Пристъпи към мен. Аз ще направя същото.
Не знам как трябва да скъсиш дистанцията между нас... и аз не мога да го направя.
Разкажи ми какво виждаш когато затвориш очите си... виждаш ли нещо.
Аз виждам теб. Всъщност някакъв силует. Не съм сигурна, но аз така реших.
Искам да ти разкажа един разказ. За един елф. За неговото кралство. За това как той от дъното на всичкото зло направил така, че да се отърси от мръсотията и да управлява кралството си. За това как върнал вярата на всички елфи на хълма. За това как повярвал. За това как спрял да лъже, да краде, да плаче, да бяга. За това как останал сам, напълно сам на най-далечния хълм, устоял на природните стихии. Как привлякъл с мислите си, собствената си съдба. Изковал я от студения метал и я ...