Щом е от близки, не се брои
Някои от вас знаят, че мъжът ми не е българин. Африканче е, взех си го от Африка. От страната на Зулусите, Кхоза, Тцуана и още много такива. Обаче ме лъже, не е от там, та той е по-бял и от мен. Има нещо гнило в Африка! Ще разбера аз! Ако исках бял, щях ли чак в Африка да ходя, да го търся. Милото, сега живее в България и зимата трака със зъби постоянно.
С него се преместихме тук, преди 4 години. Стана, така да се каже, "заврян зет"
И веднага се заех да го уча на български. Ентусиазмът ми беше около месец, разбрах, че от мен учителка не става. И го оставих сам да се оправя, ами аз как научих английски, когато живях там. В началото, къде с английски, къде с ръце, ама се оправих - и той може! Ето няколко негови бисера от родната ни реч:
Едно от първите неща, на които го учих, беше да брои. Започва милия: "Едно, две, три... седемнадесет, осемнадесет, деведнадесет, десетнадесет, деседнадесет и едно..."
Пращам го на магазина за яйца. Той вика: "Може ли един яИца"
Звездичка - взвъсдишка.
Първото му, така да се каже, изречение на български, което научи: "Дай ми красива... (не е целувка де).
Той не работи сега в България и миналата година се връща у дома и започва да ми пее "Чарвен вино нощи пих и капка не устаааааа..." И музикален, голяма съм късметлийка аз! А как ми вика на мен, ако знаете. Името ми е Людмила, а той ме нарича Лудамила. Не, че не съм и такава, ами защото му е трудно да казва "Ю". Поне аз така си мисля де. Един ден стоим с приятели в един ресторант и той, както си пие, вика на останалите: "Моята жена си говори сама в къщи"
Аз: "Аааа, как така си говоря сама?!"
"Ами всяка неделя съм забелязал, когато съм си у нас и си говориш сама"
"Ама как сама си говоря, аз на теб говоря"
"Така ли?"
И хахахахахаха, голям смях се смеят мъжете.
Наложи се преди 2 месеца да отида за медицинско. Пращат ме първо в Психодиспансера. Там ме посреща д-р Йорданов и ме пита: "Имате ли оплаквания, припадъци...?"
Аз го поглеждам и съвсем сериозно му заявявам: "Ами приказвам си сама, поне мъжът ми така твърди"
Лекарят ме погледна, усмихна се и каза: "А, щом е от близки, не се брои"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
