15.05.2010 г., 10:45

Щрих

889 0 0
1 мин за четене

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми. 

Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си. 

Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.

Мислите ми бяха застинали в пепелта на угасналият пожар и само все още блестящите очи на отиващия си живот, ми напомняха, че някога бях съществувал. 

Стъпките на света бяха заспали до мен и вече никога нямаше да бъда част от неуморния им ритъм.

Една бледа ръка, като с ветрило се опитваше да премахне от лицето ми бързо трупащите се облаци.

И тогава, през разсейващата се пелена, видях...

Беше Луната, моята Луна, до която никога не успях да достигна.

Май се усмихнах.

Вятър пробяга по отдавна неподдържаната ми брада.

 Нещо топло и влажно се докосна до мен.

Хиляди пъти си бях представял как тази влажност превзема устните ми и се разлива по тялото ми.

 Хиляди пъти бях говорил в самотата си за това. Хиляди пъти питах съня си - защото само в него тя беше със мен.

Толкова много неща тогава исках да кажа...

А сега вече не можех, вече нямаше смисъл да ги казвам.

Усетих отново вятъра край лицето си...

Нещо опари шията ми...

Някакъв неясен звук достигна до мен...

Затворих очи - тихо, за да не изчезне образът ù...

Вятърът все по-настойчиво шумеше в лицето ми...

Мокри парещите стрели падаха върху мен...

В далечината спомените започнаха да избледняват...

Последният щрих на живота ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...