May 15, 2010, 10:45 AM

Щрих

885 0 0
1 min reading

Щрих, нанесен с трепереща ръка, разкъса душата ми и спря времето на сърцето ми. 

Бях останал сам сред гора от изсъхнали чувства и тъмните облаци на скръбта ме обръщаха със сянката си. 

Пороят от сълзи на породилата се мъка отнасяше дните ми към небитието.

Мислите ми бяха застинали в пепелта на угасналият пожар и само все още блестящите очи на отиващия си живот, ми напомняха, че някога бях съществувал. 

Стъпките на света бяха заспали до мен и вече никога нямаше да бъда част от неуморния им ритъм.

Една бледа ръка, като с ветрило се опитваше да премахне от лицето ми бързо трупащите се облаци.

И тогава, през разсейващата се пелена, видях...

Беше Луната, моята Луна, до която никога не успях да достигна.

Май се усмихнах.

Вятър пробяга по отдавна неподдържаната ми брада.

 Нещо топло и влажно се докосна до мен.

Хиляди пъти си бях представял как тази влажност превзема устните ми и се разлива по тялото ми.

 Хиляди пъти бях говорил в самотата си за това. Хиляди пъти питах съня си - защото само в него тя беше със мен.

Толкова много неща тогава исках да кажа...

А сега вече не можех, вече нямаше смисъл да ги казвам.

Усетих отново вятъра край лицето си...

Нещо опари шията ми...

Някакъв неясен звук достигна до мен...

Затворих очи - тихо, за да не изчезне образът ù...

Вятърът все по-настойчиво шумеше в лицето ми...

Мокри парещите стрели падаха върху мен...

В далечината спомените започнаха да избледняват...

Последният щрих на живота ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...