9 мин за четене
Всичко се разрази за минути. Докато дядо Минко седеше на пейката пред вратника и чакаше някой да сe излъже да мине да си побъбрят, като се радваше на новоизлюпените щъркелчета отсреща на електрическия дирек, небето така причерня и натежа!
- Не е на хубаво тази жега през май. Ще докара не живителен дъжд, а поразия небесна… – поклати глава дълбокомислено.
Говореше си на глас, то па и кой щеше да го чуе? Опразни се селото. Имаше няколко дечурлига, но и тях ги караха в съседното село на училище. А неговите бяха в околийския. Още малко, да раздадат свидетелствата по 24-май на първолаците, и щяха да дойдат.
Кречеталото му говореше, понякога спореше и с него. Телевизорът де. Синът му плащаше и тока, и кабелната, да си има дружинка.
От години обаче си имаше пернати приятели. Тогава и в Орнитоложкото дружество се записа, и тетрадка-дневник да разказва живота на пернатите си приятели започна да води, заради които в цялата околия го знаеха като бай Минко Щърка. Семейство щъркели свиха гнездо точн ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация