Сибирска история

Това може да се случи само във виртуален Сибир! И както в истинската географска  област човек може да се скрие така, че да не го открият,  и в интернет пространството се случва… ама повечето го знаят.

Така и аз попаднах в подобна история, но не в „любовен триъгълник”, а в „странен четириъгълник”. За двете страни само мога да си представя какво са изпитвали. Да ги наречем Саша и Маша.

Саша е хубавица на средна възраст, освен това е чаровна и интелигентна. Маша – и тя със същите екстри. Моя милост е ясна, като говоря, не си поплювам и много, ама много обичам да анализирам… И Той  (да го наречем Гошо) – весел, забавен, интелигентен… а бе откъдето и да го погледнеш, мъж, та дрънка.

Предположението за Саша: Разменя си писма с Гошо, вероятно изпъстрени с комплименти, споделят си. Саша, както всички жени на тази възраст, страда от недостатъчно разбиране, внимание, все още търси романтични изживявания, а Той… ех, има класа. От време навреме нежен комплимент, а току виж и сподели нещо (искрено и лично, като на най-близък човек)… Саша почва да въздиша, този мъж, да беше по-близо… по-близо… Може би това е наистина Той. Ще ме разбира, обича, ще съм му интересна, ами да, аз съм му интересна, разменяме си писма всеки ден… Някой за последен път да ми шепне на ушенцето, цветя в леглото да пръсне, ваната да ми напълни, с ухания да ме посрещне…

Маша… На другия край на България… Харесва писмата му. Той забелязва и нейната интелектуална мощ, не щади бележките по външния и вид, как новата ù прическа я отваря, как цветът на косата я прави неотразима… Какъв мъж, въздиша и Маша, ах, какъв мъж! Ама де го? Във виртуалното пространство всичко изглежда прекрасно, хората са омайници, елегантни, интелигентни, умни и забавни. Те разбират човека отсреща, те са изстрадали и само теб чакат…

И аз. Първата ми работа беше да го похваля, че няма как да пия кафе с него (далече е ) и че ако си търси половинка, няма проблем, ще му пристана с цялата придружаваща ме тайфа от съпруг, две дъщери, двама зетя и три внучета. Ще ни бъде весело и няма да се мъчи с нищо… Е, Гошо има чувство за хумор и прие бариерата. Но пък иначе си пишем. Не може да се отрече чувството му за хумор, интелигентност и известна доза загадъчност.

Една вечер получих въздишка „Лати, къде си, липсваш ми…”, придружено със сърчице „Обичкам си те”. Я, зяпнах аз и първата ми мисъл беше, че това е пратено до всички дами в насипно състояние. Но после, умирайки от неистовото желание да анализирам всичко, почнах дисекция на случката (Между другото, това е сигурен начин да си съсипеш всички приятни преживявания.) Та, почвам аз с анализите. Сещам се за профила на Гошо: тридневна брада, пиано бар, алкохол, небрежно облекло, тузар, който обича нощния живот. Такъв няма да въздиша по виртуална мацка, ами ще забие първата блондинка в някое заведение. Снимката… е, тя пък съвсем не отговаря на посланието! Оттам ме гледа превтасал белокос мъж и въпреки че седи на маса с питиета, си личи, че няма как да е любимец на жените. Скучноват отвсякъде. Още повече… на мен. Моят съпруг  (ама хайде да не го хваля), та моят съпруг го бие по всички външни показатели. Не е романтичен, ама с времето се преглъща, пък и нито съм свикнала, нито знам как ще се почувствам на романтична вечеря със свещи. Тази въздишка и това сърчице не се връзват и със снимката. А бе има нещо, рекох си тогава и го измъкнах от неловката ситуация: ”Гошо, май алкохолът ти е бил в повече, ама не се притеснявай, на всекиго се случва…”

После – все едно, че не е било. Както е при интелигентните хора. И един ден – ново двеста. „Лати, пристигам… ако те притеснявам, няма да ти се обадя.  Аз да се притеснявам??? Тоя не знае с кого си има работа!!! „Идвай, с когото и да си”, каня го, без да се интересувам с кого е, стига да не са банда от хирурзи, които отвличат хора и ги разфасоват за органите им.

А, не сме такива, отвръща Гошо и уточнява, че неговата тайфа е от съпругата му, сватовете, дъщерята и зетя. Идеално, пиша аз, чакаме ви.

„Изненадата ще бъде за теб!” хвърля ме в тъч Гошо и ние чакаме. Уреждаме всичко, обажда се женски глас и пита къде да отседнат. Гошо сигурно шофира, помислих си  и обяснявам. Отиваме  на срещата и изведнъж нещо ме перна в главата „Той е жена!!!”

„Какво бе?” пита ме моят, а аз като навита продължавам анализите си ”Жена е, бе, няма как! Гошо не е никакъв Гошо, а е жена!”

По стълбите във фоайето на хотела слиза… естествено жена.

Развръзката: Някога някъде две сестри имали семеен конфликт, който няма да разказвам, защото си е работа между сестрите. Едната отива да живее далеко, а другата не дава никакви вести  за майката. Как да разбере какво става с нея, как да черпи информация за семейството… И Ива (да речем, че така се казва жената), се превръща в Гошо. Пише си с разни жени, между които задължително е и сестра ù Маша.

И какво е интересното ли? Ами това, че Саша взела, та се влюбила в Гошо, Маша също не била безразлична. Въздишат си двете дружно по Гошо, представят си сияйния му образ, деликатните му обноски… но да не продължавам. А моя милост? Е, нали ви казах, че умирам да анализирам нещата. Нямаше как Гошо от снимката и от профила да въздиша виртуално…

А Ива? Ива се оказа една прекрасна жена! Кръстих я Гошива, от носталгия към онзи „Гошо”! Весела, остроумна и всичко, което беше показала в писмата си. Невероятна чаровница! Със съпруг веселяк, сватове симпатяги и прекрасна дъщеря, която си беше избрал съпруг като за  нея. Бе изкарахме една невероятна вечер с хапване, пийване и много смях около историята. Само не знам как биха се почувствали Саша и Маша. Затова… внимавайте! Както не се знае зад кое дърво в гората се крие мечката, така не се знае какво се крие зад името в сайта Сибир.

Латинка Минкова (това е името ми, ха-ха-ха)