Момчето живееше само със своята майка. Беше труден животът им и когато майката се разболя и легна на легло, стана още по-труден. Грижеше се момчето за майка си - вода да ù донесе, компрес на челото ù да сложи, но много, много тъгуваше. Бдеше над нея и през деня и през нощта. Не знаеше как да ù помогне и се молеше. Молеше се на Светата майка - на Богородица се молеше.
Една вечер, както беше застанало на колене до леглото на болната и държеше ръката ù, заспа. И незнайно как и откъде, обляна в светлина, в стаята се появи жена. Тя протегна ръка над главите на спящите майка и син. Усмихна се и каза:
- Молитвите са чути.
Направи кръстен знак и също така тихо, както се появи, изчезна.
Когато слънцето погали лицето на момчето и го събуди, първото нещо, което то видя, бяха засмените очи на майката. Тя беше добре. Беше оздравяла.
И двамата, майка и син, благодариха на Светата майка с топли думи за изцелението.
А молитвата, казана от сърце, помага в трудни моменти. Помага.
© Харита Колева Всички права запазени
И аз така мисля!