„Силата на Огпарда“
Пролог
- Не можем да намалим данъците, Ормай Гобеос! - казах уморено аз - Златото е много, но се набавя бавно – някой трябва да плаща на копачите все пак. Нито Вожашлен, нито Гобеос пожелаха да се примирят с тази работа без необходимото възнаграждение – високо възнаграждение!
Ормай кимна, но не се отказа – понякога ми харесваше това, че в някои хора все още има дух, но, в името на Срютга, това не означаваше, че трябва да се инатят като магаре на мост!!
-Това е така, но повечето от хората не могат да смогват да плащат данъците си, а какво остава да издържат семействата си! Раждаемостта никога не е била по-малка, Анмеа Вожакув! Не искат да имат деца, след като не могат да ги издържат и с пълно право!
Въздъхнах тежко като стара жена, каквато и си бях, въпреки че изглеждах на двадесет и две. Знаех всичко това, което ми казваше Ормай, но нямаше как да му го обесня. Употон беше загаснал преди много години по тези земи.... още веднъж въздъхнах преди да му задам въпрос, чий ...