Синовете на вятъра 1 част
Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят света и правилата в него...
Бягството на Борис
Петимата мъже бяха в лагера. Той се намираше горе високо в планината. Бяха се събрали, разтревожени, че единият от тях липсва. Липсваше Борис – магьосникът, този, който се стремеше да ги управлява и все нещо бе недоволен.
- Къде е Борис? - каза Иван - кестенявият мъж със зелените очи и вечно търсещ за какво да се усмихне.
- Не е ли тук? - попита Крум - почти двуметровият младеж, със светлите коси и сините очи.
- Не е, нито пък конят му.
- Какво става? – Емо се включи набързо в разговора. Емо с рошавата коса и вечната усмивка.
- Избягал е. Какво ли крои? - зачуди се Иван.
- Може би защото се стреми към власт или се е влюбил в някоя жена. - предположи Ники. Ники - със зеленокафявите очи и насмешката в очите.
- Какво ще правим, ще се опитаме ли да го проследим? - Илия както винаги бе делови. Той бе най-младият от групата, с кафяви очи и почти черна коса.
- От другия край на планината има крепост, вероятно е той да се е насочил натам. - предположи Ники.
- Опасно е да влизаме в градовете, защото ни търсят. - уточни Крум. - Не че някъде е безопасно в днешно време. При тия управници и магьосници.
- Ще трябва да го проследим, защото може много да ни напакости. А и все още се надявам да го вразумим и да се върне при нас. - Ники по изключение се бе замислил много. Даже усмивката бе се скрила някъде.
- Потегляме! Хайде по конете! - Илия дори не се зачуди, а и мощният му глас бе изключително подходящ за подканата.
Оседлаха конете набързо, приготвиха си храна и вода и препуснаха бясно, гонейки се сякаш с вятъра. Често другите ги наричаха синовете на вятъра. Заради скоростта им на придвижване и смелостта им да се борят със злото. Те го правеха, дори когато ги бе страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Д Кирчев Всички права запазени
