Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят света и правилата в него...
Бягството на Борис
Петимата мъже бяха в лагера. Той се намираше горе високо в планината. Бяха се събрали, разтревожени, че единият от тях липсва. Липсваше Борис – магьосникът, този, който се стремеше да ги управлява и все нещо бе недоволен.
- Къде е Борис? - каза Иван - кестенявият мъж със зелените очи и вечно търсещ за какво да се усмихне.
- Не е ли тук? - попита Крум - почти двуметровият младеж, със светлите коси и сините очи.
- Не е, нито пък конят му.
- Какво става? – Емо се включи набързо в разговора. Емо с рошавата коса и вечната усмивка.
- Избягал е. Какво ли крои? - зачуди се Иван.
- Може би защото се стреми към власт или се е влюбил в някоя жена. - предпо ...