16.10.2018 г., 16:45

Синът на шефа

1.4K 5 15
2 мин за четене

  Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се наби в очите и реших да го включа в цикъла „ Портрети”.

   Та, той е син на дребни предприемачи. Дребни, дребни, ама бяха доста по-едри и влиятелни, но си свиха бизнеса.Красив, млад мъж, около двадесет годишен, завършил колеж в Англия. Ще кажете: лигльо някакъв, със прическа петльов гребен, татуси и пиърсинг! Нищо подобно! Момчето е културно, скромно, много отворено и приятно. Помага на баща си в бизнеса. Да не мислите, че тати му е измислил кабинет и тлъста заплата? Не! Момче за всичко! Виждам ги в търговския офис да подготвя заявки, виждам го да хвърчи с колата, да разнася документи, виждам го и с лопатата, да чисти канала, където се мият коли, или да тика натоварена робичка... Често си говорим. Има за какво. Той знае доста и не му е проблем която и да е тема. Говори и се усмихва, без да прави разлика, на каква позиция е човекът. Дори да има забележка, казва я така, че да не обиди човека. Без да искам го сравнявам с наглите и арогантни потомци на други познати семейства, с нахалните постове във фейса на негови връстници, или по-малки от него! Тогава уважението ми към него нараства многократно, а към родителите му - още повече! Все пак, доста са се постарали, за да възпитат такъв младеж, на фона на всеобщата простащина. По едно време изчезна. Викам си, омръзнало му е. Ама, не! Дойде! „Къде беше” - питам.

- Кандидатствах! Социология!

- Че то, няма общо с бизнеса на баща ти... Пък и... Кой ще му помага?

- А! Аз ще работя! Записах задочно!

Замислих се, колко усилия са нужни да се задържи един дребен, или среден бизнес на пазара... За семействата, които зависят от това, но не си дават сметка. Заети са да завиждат. И за това младо, красиво момче, поникнало като цвете на асфалта. Искрено пожелах успех и щастие на родителите му и на него! Пожелах и той да намери приложение на новото си образование в бизнеса на баща си. Да го поеме и развие! Бъдещето зависи от такива като него, а не от пискливите и претенциозни връстници, нито пък от завистливците, дето чакат някой да им подреди живота! Искрено му желая здраве, сили и кураж! И... много щастие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мария!
  • Поздравявам те за написаното,Марги! Напълно споделям позицията ти! Аплодисменти! За мен бе удоволствие да прочета!
  • Благодаря ти ,Райничка! Добре си ми дошла Доче! Имаме нужда от светулчици да ни водят, та...
  • И моето уважение нараства към такива млади хора. Прочетох с интерес.
  • Маргаритка-много увлекателно пишеш! Много ти се отдава! Браво!

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...