Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се наби в очите и реших да го включа в цикъла „ Портрети”.
Та, той е син на дребни предприемачи. Дребни, дребни, ама бяха доста по-едри и влиятелни, но си свиха бизнеса.Красив, млад мъж, около двадесет годишен, завършил колеж в Англия. Ще кажете: лигльо някакъв, със прическа петльов гребен, татуси и пиърсинг! Нищо подобно! Момчето е културно, скромно, много отворено и приятно. Помага на баща си в бизнеса. Да не мислите, че тати му е измислил кабинет и тлъста заплата? Не! Момче за всичко! Виждам ги в търговския офис да подготвя заявки, виждам го да хвърчи с колата, да разнася документи, виждам го и с лопатата, да чисти канала, където се мият коли, или да тика натоварена робичка... Често си говорим. Има за какво. Той знае доста и не му е проблем която и да е тема. Говори и се усмихва, без да прави разлика, на каква позиция е човекът. Дори да има забележка, казва я така, че да не обиди човека. Без да искам го сравнявам с наглите и арогантни потомци на други познати семейства, с нахалните постове във фейса на негови връстници, или по-малки от него! Тогава уважението ми към него нараства многократно, а към родителите му - още повече! Все пак, доста са се постарали, за да възпитат такъв младеж, на фона на всеобщата простащина. По едно време изчезна. Викам си, омръзнало му е. Ама, не! Дойде! „Къде беше” - питам.
- Кандидатствах! Социология!
- Че то, няма общо с бизнеса на баща ти... Пък и... Кой ще му помага?
- А! Аз ще работя! Записах задочно!
Замислих се, колко усилия са нужни да се задържи един дребен, или среден бизнес на пазара... За семействата, които зависят от това, но не си дават сметка. Заети са да завиждат. И за това младо, красиво момче, поникнало като цвете на асфалта. Искрено пожелах успех и щастие на родителите му и на него! Пожелах и той да намери приложение на новото си образование в бизнеса на баща си. Да го поеме и развие! Бъдещето зависи от такива като него, а не от пискливите и претенциозни връстници, нито пък от завистливците, дето чакат някой да им подреди живота! Искрено му желая здраве, сили и кураж! И... много щастие!
© Маргарита Ангелова Всички права запазени