Ситни проблясъци
АСТРОНОМИЯ ЗА ЛУДИ
Знаеш ли, лятното нощно небе ми прилича на фин, тъмносин сатен, върху който някой със замах е разпилял няколко шепи златни зрънца и се надява, някакви си, измислени от него птици, да дойдат и да ги изкълват.
Въпросът е, кога ще му писне да чака и ще си събере чаршафа, заедно с целия този житен преразход и така ще сложи точка на цялото очакване на така наречения Апокалипсис, или речено простичко - изтърсването на чаршафа...
МИНИАТЮРИ ОТ СВЕТА НА СЧУПЕНИТЕ СТЪКЛА
Знаеш ли, намерили глухонемия в стаята му. Притихнал, свит на кълбо, сякаш спял. Нямал нищо - нито радио, нито телевизор, нито нещо за ядене. Ръцете му - били сплетени в молитвен триъгълник, а очите... ах, очите му - гледали към мъничка иконка на Богородица на стената срещу тесничкото дървено легло.
Там, където слънчев лъч весело галел лицето на Светицата, някой видял капчица, подобна на вода и когато се доближил до нея, съзрял една подобна на светулка душа, да рисува с крилцата си букви. Зачел се и се появили първо Л, после Ю, след тях Б и О... и накрая досещаш се... Човекът бил влюбен в хората, от които никога нищо не бил получавал. Затова им завещал единственото, което имал.
ХЕРПЕТОЛОГИЯ
Цял живот се молим да ни се случи нещо хубаво. Но странно защо, под лявата мишница мъкнем със себе си едно малко гърненце, в което държим отровно змийче от вида завист-серпента. И когато хубавото, това, дето уж го чакаме да се сбъдне, се случи на друг, лекичко и скришом надигаме капака, хващаме полузадушения от дрямане в гърнето зъм и го пускаме в пазвата на ощастливения...
После, когато нищо неподозиращият човечец, започне да се гърчи в агония, започваме да се молим горещо за следващото добро. Ето затова, върху аптеките стои стилизиран и лукаво усукан около чаша за наздравици зъм, защото наричаме завистта, която носим в сърцето си ЛЕКАРСТВО.
ПОГЛЕД ПРЕЗ КОМИНА
Подаръците от Съдбата приличат по нещо на тези, дето чакаш да ти ги донесе Дядо Коледа. Надничаш с надежда под елховите клончета, върху, които горят празнични свещички и така... цял живот. Докато накрая, се радваш на елхата, но откъм корените. А свещичките ти ги палят, забити в пръста, насипана върху теб. Тогава спира да ти пука за подаръците, за Добрия старец, за елховите клонки, за съдбата и единственото, което има значение, е шейната на Вечността да вози меко и да постепенно празничния звън на камбанки да те унася и унася...
Късичък разказ 45+
НЕЙНИТЕ ГОЛЕМИ
Всички забелязваха колко са ù големи. Вперваха очи в тях и като хипнотизирани се наслаждаваха на гледката.
А те, въпреки размера си, бяха наистина прекрасни. Съвършени и достойни да бъдат увековечени от талантлив скулптор. Размерът наистина имаше значение, хората не спираха да цъкат с език, имаше и такива, които искаха да ги пипнат, за да се уверят, че са истински. Все пак, не се случваше всеки ден, да видиш жена с толкова големи. Стъпала. Обути в елегантни летни обувки... 45-ти размер.
„ИЗОСТАВЕНИ СЕЛА”
Опустели са къщите
и смълчано полето.
На тишината - през пръстите,
се изнизва небето.
„РОМЕО НЕ ТРЯБВА ДА УМРЕ”
Наканих се да ида до морето,
Събрах нещата си и ето ме – готов,
на пясъка, а там – полуизтрито,
се мъдри надписче „Заето”.
Заето е морето от Любов...
„АКО ВСИЧКО БЕ ЛЮБОВ”
Любов е, когато
навън люта зима,
устройва невидимо леден капан,
а в душата ми – грее най-приказно лято
и знам, че Те има,
тъй слънчево знам...
Кирето, сборни миниатюри 2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Ганчев Всички права запазени
