Скитникът арменец 42

          Долината на Лоара. Мечтана дестинация за всички любители на пътешествията. Долината на най-големите и най-интересните замъци на Франция.

“Долината на Лоара” не е цялата долина на реката от извора до вливането й в  Атлантическия океан. Това вече е туристически термин, определящ онази част от долината на реката, където са известните из цял свят неповторими френски замъци.

Привлечени от тайните, които крият тези средновековни дворци на френските крале, графове, барони, използваме, че сме в Париж и се включваме в екскурзия по “Долината  на Лоара”.

В маршрута е включен най-големия и най -добре запазен замък. Това е замъкът “Шамбор”. 

Първото ми посещение на този замък е през  юли 1981 година, връщайки се окончателно от гурбет в Мароко. 

На връщане от Мароко, с кола натоварена с огромно количество кашони на багажника на покрива на  “Лада”-та, с пълен багажник и задна седалка, имах доста технически проблеми. По специално с гумите “Мишлен” купени от софийския “Кореком”. Явно са били лежали дълго по складовете и каучука се е втвърдил и от големия товар, в Испания,  гръмна едната задна. С резервната се добрах до Андора и там купих нова “мишлинка”. Бях спрял на паркинг в самия център на този приказен град-държава, и понеже не можех да изоставя колата с целия багаж, спях в колата. Връщах се сам.  Наложи се Ирис и Ева да останат  в Рабат  още месец-два.

Андора е държава Принципат, между Испания и Франция на върха на Пиренеите. Тя е под управлението на двете съседни големи държави, но се води независима. Валутата, тогава беше двойна, всички цени се обявяваха в испански песо и френски франкове.  И е безмитна зона. Сега е по- просто. Еврото замести и двете валути. Това пътуване от Рабат до София през м. Юли 1981 година ще бъде тема на една от следващите статии.

Всеки ден в Андора, пристигаха познати и си тръгваха. Аз бях на почивка, на чист въздух, сред прекрасната природа на Пиренейските върхове.

На седмия ден, пристигнаха мои познати от Рабат, семейство Боби и Ваня Маркови, с 15 годишната си дъщеря Емилия.

Те ме кандардисваха да тръгна с тях, за да не съм сам по пътищата. Бях много благодарен и радостен, че по дългия, няколко хиляди километра път до София, ще си имам компания. Път е всичко се случва, както вече ми се беше случило в Испания.

Именно с тях беше и първото ми посещение на замъците по “Долината на Лоара”. Но тогава спряхме за няколко часа да разгледаме замъка “Шамбор”.

Река Лоара е наричана “царствена река”, заради множеството замъци по нейните брегове. Тя е и последната “дива” река в Европа, запазила духа и облика си през вековете.

Комфортен автобус с около 40 места ни отвежда към град Орлеан. Разстоянието от Париж до замъка е около 160 км.   Екскурзията е еднодневна. Ще посетим три замъка.

Le chateau Chambord, наричат “брилянт в гората”, защото е построен в горски парк с площ  50 кв.  хектара. и ограда дълга 32 км. Гора пълна с дивеч, където Кралят и свитата му благородници, графове, маркизи и барони, от съседните замъци ловуват. Този парк е обявен за исторически паметник.

През 1519 година младият Франсуа 1-ви, дава началото на този грандиозен строеж.  Кралят показва на владетели и благородници, като символ на  могъществото на управлението си, вградено в камък.

В центъра на величествената сграда е двойно спиралното мраморно стълбище, изградено по идея на Леонардо да Винчи.

Но трябва да дочака царуването на Краля- Слънце, Людвик 14-ти, за да се довърши сградата. Тук Краля дава пищни приеми, организира големи ловни събития, тук в замъка Шамбор, през 1670 година, великият Молиер представя за първи път своята комедия, “Еснафът благородник”.

Няма да описвам вътрешната уредба на замъка Шамбор. Ще я видите със собствените си очи, кралски спални, приемни, кабинети, зали,  в приложеното филмче от нашето пътешествие по замъците на Лоара.

Замъкът “Шенонсо” наричат още “замъкът на трите дами”.

Този замък, в близост до Шамбор, е построен от Катрин Брисоне през 1513 година. Съдбата му е свързана със  съдбите на няколко видни дами, които го разхубавяват, поддържат, преустройват, зарязват, възкресяват, и така през вековете, замъкът CHENONCEAU, преминава от ръка на ръка, по волята на крале и аристократи, на графове и силни политически личности на Франция.

Крал Хенрих 2-ри подарява замъка на красивата си  любовница,  Мадам Диан Пуатие. 

 Екатерина Медичи става господарка на този красив замък на брега на река Шер, след смъртта на своя съпруг крал Хенрих 2-ри. Това е единствения замък в света, който е мост над реката.

След смъртта на Крал Хенрих 3-ти, замъкът преминава в ръцете на Луиз де Лорен.

След Луиз де Лорен, друга френска благородничка се настанява в Шенонсо, това Луиз Дюпен.  През 1789 година, замъкът  е разграбен от революционерите, но Луиз Дюпен съумява да убеди тълпата, че това е мост, и народа има нужда от него, за да преминава от единия бряг на другия. До края на живота си хитрата Луиз Дюпен не напуска замъка и умира на 93 години в апартамента си.

След няколко прехвърляния на собствеността на Шенонсо, от един собственик на друг, отново господарка на замъка става жена-Мадам Пелуз, съпруга на богат индустриалец. Годината е 1864.

Едва през 30-те години на 20-ти век, замъкът Шенонсо става собственост на Френската държава.

По време на първата световна война, замъка е превърнат в военна болница и тук са лекувани над 2400 ранени войници и офицери.

  Разходката из замъка ни  пренася през вековете, прави ни съпричастни на страсти и неволи, на любов и предателства, на богатства и банкрути. Всяка картина по стените е една история, една човешка съдба. Красиви жени и войнствени рицари и крале, са седяли по тези кресла и комфортни дивани. Старинни писмени маси-бюра, на които са писани любовни писма, парфюмирани и изпратени с розова панделка на някой влюбен граф, маркиз или красив и мъжествен рицар. Въпрос на фантазия, която на нас не ни липсва.

Изгледът от терасата към парка на замъка е неописуемо красив. Вдъхва необикновено спокойствие на духа и тялото.  Гали очите с нежните тонове на пролетната зеленина, тук таме с ярко алено цвете за акцент.

Колко история, колко различни съдби, какво празнично веселие и грандиозни, пищни балове са оживявали  между дебелите стени на Шенонсо. Разигравали са се трагедии, сцени на ревност,  тапицираните с коприна стени на будоарите са ставали неми свидетели на страстни любовни сцени, на срещи и раздяли.

 Всяка чашка от фин севърски порцелан,  която виждаме поставена на финно изработена и резбована масичка от африканско дърво, помни изящната ръка на дамите които са управлявали това приказно място.

Както са спряли аристократичните балове, дуелите между графове и рицари за сърцето на една от господарките на замъка, така  и нашата екскурзия се доближава до своя край.

Сбогом Катрин, сбогом Диан и Луиз, навярно никога вече няма да се докоснем до креслата на които се седели, няма да видим вашите спални с легла с балдахин, където сте изпитвали блаженство, което ви е карало да се чувствате като богини. И в които сте се простили с радостите и греховете човешки, когато е настъпвал последния час. Сбогом и благодарим, че сте съществували и днес ни дадохте възможност да се докоснем до всичко което ви е заобикаляло, за изяществото и красотата която сте оставили след себе си. Сбогом!