15.11.2023 г., 5:07 ч.

 Скитникът арменец 45 

  Проза » Други
292 0 0
9 мин за четене

              Скитникът  арменец 45

 

                      Преди повече от 10-12 години,  с моят най-стар и най-близък приятел, Берч ходихме на екскурзии и почивки с туристическата  агенция “Бохемия”. Той беше ползвал услугите на тази фирма и беше много доволен от услугите й. Така и аз станах техен верен клиент. Не искам да прозвучи като реклама, нямам такава цел, но не мога да  не изразя откровеното си мнение за качеството на услугите които предлага този туроператор.  Винаги съм бил напълно удовлетворен от качеството на предлаганите почивки и екскурзии по света и у нас.

Всяка година, в продължение на десетилетие, сме пътували с  “Бохемия” и никога не е имало неприятности.  

Всяко лято, с тази фирма,  сме били на  3-4 екскурзии и почивки. Истанбул, Мармарис, Бодрум, остров Тасос, Сицилия и Испания, Палма ди Майорга,  Ковачевица и Делчево. На прекрасни  СПА почивки  във  Велинград и Сандански, сме се наслаждавали пак благодарение на “Бохемия”. Със самолет или комфортен автобус, пътуванията ни винаги са били удоволствие.

Едно незабравимо пътуване- почивка на Охридското езеро, остави у нас спомени които никога няма да забравим. 

Днес искам да ви разкажа  за него.

       Охридското езеро е едно от трите най-стари езера в света. Байкалското в Русия, езерото Танганайка в Танзания,  Африка и Охридското езеро в съседна Македония, са езерата които съществуват от поне пет милиона години.

Изключително  е трудно, човек да си представи нашата Земя преди толкова години, но докосвайки се до водите и бреговете на тези праисторически езера, ние се пренасяме милиона години назад в праисторията. 

Даже, да се върнем със само хиляда години назад, плавайки по водите на Охридското езеро,  ще се докоснем до славни страници от историята на България.

Нямам намерение да ви разказвам това, което вие  знаете, може би по-добре от мен- за Цар Самуил и неговата столица Охрид. За неговото царуване и съдбата му. Няма българин, който да не знае злощастната съдба на този велик български владетел. ( Не мога да не спомена, че майка му е арменка на име Рипсимия- Хрипсиме е много разпространено име и до  днес.) По ирония на съдбата, майката на най-големия му враг, византийския император Василий 2-ри, наречен  “българоубиец” също е арменка.

Годината е 2020-та. Лято е. Време топло и слънчево. Сутринта рано сме на ул. Оборище, на гърба на катедралата “Ал. Невски”, от където тръгват автобусите на “Бохемия” по всички направления. 

Екскурзията е 4 дневна и сме с по едно малко куфарче и раниците на гърба. Естествено въоръжени с фотокамери. Аз имам в ръка и видео камера, с която не се разделям по време на нашите пътешествия.

Точно в 7,30 автобусът потегля към Кюстендил. Пътуването е приятно и комфортно. Малко преди границата спираме за десетина минути  за почивка и други нужди. Пушачите бързат да запалят някоя и друга цигара, а пред женската тоалетна опашката е традиционно дълга.

Граничният пункт  “Гюешево”, едно време се е казвало “деве баир”,  преминаваме  бързо. “Деве” на турски значи камила, може би,  от тук са преминавали кервани с камили. 

Скопие ни посреща с горещо слънце и наситен с огромни скулптури център. На малки разстояния едно до друго са издигнати огромни паметници на много известни исторически личности, познати от българската история. Роден съм на улица “Братя Миладинови” и тук в центъра на Скопие виждам техен паметник. Не знам в България дали имат такъв. Огромният паметник Александър Велики на кон е преименуван на “Конникът” по искане на Гърция. И автомагистралата кръстена на великия пълководец е прекръстена.  Браво на гърците! Българските политици биха могли да се учат  от тях. Огромни сгради. Колонади и паметници, паметници и пак паметници. Над  Вардара мостове на всеки 20-30 метра, мостове украсени с паметници на велики “македонци”. Никога не съм учил история  на Република Северна Македония, но имената на техните исторически герои са ми много добре познати. Странно!

Продължаваме разходката. Преминаваме през един голям мост и си спомням разказа на един френски пътешественик за “Орлов мост” посетил  София през 1909 год.  Цитирам “ реката е широка 80 см., а мостът е широк 8 метра. “ В Скопие е същата история. Но тук има и просяк, седнал на моста, с чинийка пред него.

Правим още няколко крачки и не мога да повярвам на очите си. Цялото  “северомакедонско”величие изчезва. Малки схлупени къщи и дюкянчета, от двете страни на сравнително широка улица, с магазини от двете страни. Явно сме на чаршията на Скопие. Веднага ме привлича “Бюрекчийницата”, не се стърпявам да не хапна от бюрека. Вкусно, много вкусно! А и бозата я бива. 

Чаршията е живописна, разхождаме се по нея с удоволствие, но изведнъж се стряскаме от виковете на ходжата, който призовава мюсюлманите на обедна молитва. Часът е точно 12. Минарето на старата джамия, виковете на ходжата и онези грандиозни паметници на близкия площад са пълен  анахронизъм, но…… въпрос на вкус казал заекът.

В двора на църквата “Свети Спас”, се покланяме пред саркофага с тленните останки на Големия  Гоце Делчев.

Уморени от горещината и силно впечатлени от македонската грандомания, с облекчение се качваме в приятно разхладения автобус, за да продължим пътя  към Охридското езеро.

Охридското езеро е дълго около 30 км. И дълбоко до 290 м. Две трети е в Република Северна Македония, а 1/3  на територията на Албания. Някои го наричат македонско море.  

Хотелският комплекс  “Метропол” е на около 10 км. от града и се състои от два хотела. Четиризвездният “Метропол” и тризвездният “Турист”, които са свързани с топла връзка. Нашата резервация е за “Турист”, но поради липса на свободна стая, ни настаняват в 4 звездния.  Нямаме нищо против. Но на следващата сутрин, след закуска, от администрацията ни съобщават, че трябва да се местим в тризвездния. Както винаги Лена приема всичко безропотно, тя не спори, не протестира, характер. Дисциплинирана и необичаща споровете.  Ние сме се настанили, разопаковали багажа, трябва всичко наново да съберем, подредим в куфарите и по дългия тунел да се придвижим към другия хотел. Възразявам, обосновавайки се, че те са ни настанили в “Метропол” и сега ни затрудняват с преместване. Позовавам се на нашата възраст и  липса на много сили. Успокояват ни, че ще дойдат да ни помогнат за преместването, извиняват се учтиво за безпокойството, но нашата резервация е за 3 звездния хотел. Съгласявам се при условия, че ще ни дадат хубава стая с изглед към езерото. Обещават!

Обещанието е преизпълнено. Преместват ни на последния етаж, ъглова стая с огромен Г-образен балкон и цялата красота на езерото е пред очите ни.  На всичко отгоре, когато се прибираме от екскурзията до манастира Свети Наум, на масата намираме фруктиера с плодове и бутилка бяло вино. Подарък от администрацията на хотела, за причиненото безпокойство. Ето това е обслужване.  Когато слизаме за  вечеря, специално благодарим на администраторите.

По пътя за манастира Свети Наум, спираме да разгледаме праисторическо наколно рибарско селище, наречено “Музей на костите”. На доста голяма дървена площадка, построена във езерото има десетина кръгли и правоъгълни дървени колиби. Естествено в тях няма нищо  автентично, но дава представа за живота на рибарите в праисторическата  епоха. Има входове украсени с черепи на големи животни, слама за постелка  на която са спали, разни железни битови съдове и инструменти.

Много по-интересен е манастирският комплекс “Свети Наум”, той е автентичен със своята църква в която се намира гроба на светеца, с параклисите и манастирските помещения. От височината на манастира се открива необикновено красива панорама към езерото и отсрещния бряг. 

В подножието на манастирския комплекс, млад скулптор е изваял фигурата на светеца от ореховото дърво, което е расло на това място. Дървото е на мястото си, с корените си в земята, а самото дърво се е превърнало на статуя на Свети Наум Охридски.

        На следващия ден тръгваме да разгледаме града, охридските църкви и Самуиловата крепост. 

Охрид е построен по склоновете на планината. Къщите са накацали по склоновете й, амфитеатрално. Прекрасната възрожденска архитектура на белите къщи, накацали по склоновете като чайки, правят мястото изключително красиво. Над тях, се извисяват мощните стени на Самуиловата крепост.

След като разглеждаме  няколко стари църкви, групата тръгва нагоре към крепост. За мен е много трудно да следвам групата, но не можем да се откажем от посещение на Самуилови дворец.  Намираме удобно решение. Едно такси се съгласява да ни закара до горе и да ни изчака половин час, за да разгледаме крепост и направим снимки.  Сумата за тази услуга е напълно приемлива и тръгваме по баира с най-голямо удоволствие.

Не знам дали има поне два автентични камъка от крепостта  на Самуил, но изграденото е впечатляващо по мащабите си. Наблюдателни кули, бойници, дебели и високи каменни стени, превръщат крепостта в непревземаема твърдина. От тук, от прозореца на своя дворец, Самуил се е любувал на своята любима Биляна, която белела платно при изворите.  Тя също е увековечена с красив паметник от бял камък.

      Двата камъка над извора привличат мнозина туристи. Легендата казва, че който се завърти върху тези камъни,  обратно на часовата стрелка, ще се подмлади с десет години. Кандидатки много.

Едно от най- големите удоволствия е разходката с корабче по езерото. Преди няколко години, тук загинаха десетина български туристи, на разходка по езерото с малко корабче. Избираме доста голямо за нашата разходка и тя ни доставя огромно удоволствие.  Повече от час се носим по водите на Охридското езеро. Само като си помислите, че то е на пет и повече милиона години, неволно се пренасяте в праисторически времена. Чувството е неописуемо. Не може да се разкаже. Трябва сами да го изживеете.

По време на разходката ни с корабчето, застигаме голям брой лодки, полицейски корабчета и други, които придружават  участниците в традиционния плувен маратон.

Това езеро е известно и с особения вид пастърва, която  живее само тук. Близо до манастира Свети Наум, има ресторант “ОСТРОВО”. Решаваме да опитаме тази необикновена риба. 

   През красив дървен мост се отзоваваме на един остров, край чиито брегове плуват патици, рибки, а водата е съвсем зелена от водни растения и отражения на дървета растящи по брега.

Поднасят ни рибата печена на скара и гарнирана със зелена салата, краставици и домати-класика. Естествено ще я полеем и с чаши бяло вино, както изисква етикета.  Мястото е прекрасно, рибата вкусна, виното добре охладено, въобще голям кеф. Е,  сметката от 80+ Евра, малко ни  идва множко, но както казваше един мой учител в техникума “всяко удоволствие се заплаща”!

Важно е спомена за приятно прекараното време, а парите са за това, да ви доставят удоволствие.

  Незабравим е изгледът към езерото . Благодарение на щедростта на нашите “хазаи”, ние имаме най-хубавата стая в хотела. С каква неземна красота посрещаме изгрева и изпращаме деня с магически залези, окъпани в злато и пурпур, на фона на тъмно синьо небе по което понякога плуват бели, пухкави вълнички напомнящи световния океан. А за красотата на лунната пътека постлана със златотъкан килим, един поет би могъл да напише цяла поема. И “Лунната соната” би била най-прекрасният акомпанимент за тази жива поема, която се пише всяка вечер пред жадните ни за красота очи.

Фантазията ни пренася милиони години назад, когато  Природата е създала тази  поетична фантазия и се е раждала първата лунна пътека върху прозрачните води на Охридското езеро.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??