Скитникът арменец 50
“ Стара Варна” в спомените на един кореняк софиянец.
( продължение)
Вторник, 10 август 1954 год. Курортният сезон във Варна е апогея си. Морето синьо, “като от коприна”, небето безоблачно като живота ми. Е, не е съвсем безоблачно, има едно малко пухкаво облаче, защото моя учител Дако Даков - Цепеняка, се заяде с мене и ме остави на поправителен. Дребна работа. Важното, че съм на 17 години, след 4 месеца ще навърша 18, ставам пълнолетен и ще мога да гласувам, да избирам и да ме избират. Да видим кой ще ме избере! Засега няма кандидатки.
По Главната щъкат хиляди. Облечени в елегантни пъстри дрешки, с широкополи бели или цветни шапки на главите, народа го е ударил на живот. Поне на мене така ми се струва. Плажа е претъпкан, сладкарниците и ресторантите също. Пред бюрото на “Табсо”, голяма група курортисти чакат автобуса, който ще ги закара на летището, за да отлетят за София или Пловдив. Билета до София е само 12 лева, и не си заслужава 12 часовото блъскане във влака. ...