Скитникът арменец 53
Днес няма да ходим на далече. Ще се разходим из София. Не бива да я пренебрегваме, все пак е столица. Макар и поругана, лишена от своето вродено благородство, от прекрасната архитектура на довоенна София, макар и превърната в селски мегдан и цигански катун от “новите столичани”, все пак София е Столицата на нашата държава и ние й дължим уважение.
А някои праисторически индивиди от каменната епоха като мене, просто я обожаваме. И както пее Богдана Карадочева “… и тъмна, и мръсна, и страшна, защо ли те обичам София моя! Така е. Всички обичаме родните си места, родните си къщи, улицата на която сме расли, мястото където сме намерили първите си приятели. Кюшето на което сме срещнали първата си любов. Може ли да се забравят такива неща?!? Мисля, че нормалните хора не могат!
Освен носталгията, и вибрациите в стомаха подсказват, че е време да похапнем нещичко. Затова , сега ще ви заведа на вечеря в един емблематичен софийски ресторант. От както научих тази дума “емблемати ...