СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 60
ЕДНА СОФИЙСКА “ГРАФИНЯ”
“Юч бунар” или “Три кладенци” е квартал в западната част на централна София. Обособен като квартал в първите години след освобождението, той приютява онази част от населението на новата Столица, която търси ниските наеми на стаичките в схлупените едноетажни къщурки, евтините парцелчета за строеж, дава подслон на малките бакалнички с евтини цени, дребните търговци и занаятчии, изкарващи прехраната си с иглата или обущарското чукче.
В тази нова софийска махала са преместени и евреите от старата еврейска махала, намираща се съвсем в центъра на града, недалеч от църквата Света Неделя. Така “Юч бунар” става и еврейска махала.
След “Илинденското възстание” бягащите от турските зверства жители на областа Македония, също се заселват в западните покрайнини на Столицата- кварталите “Захарна фабрика”, “Коньовица” и “Юч бунар”.
Етническата пъстротата на живущите в тази махала се запазва и до наши дни. Тук в мир и разбирателство живеят българи, евреи и потомци на македонските изселници.
Границите на квартала се определят от река Владайска, която я прегръща от север и запад, правейки завой на 90 градуса. “Стъргалото” на махалата е “Пиротска”, която е и главната й търговска улица.
Духовният център на “Юч бунар” е църквата Свети Никола Софийски, които някои наричат Ючбунарски. Този красив и импозантен християнски храм се намира на ъгъла на улица “Опълченска” и улица “Пиротска”. Около тази стара софийска църква има прекрасен парк, с алеи за разходка, детски площадки и терен за разходка и игра на домашни любимци.
В центъра на парка е издигнат прекрасен паметник в чест на опълченците дали живота си за свободата на Родината.
Този парк е и родно място на българската “графиня”, за която искам да ви разкажа.
Преди 33 години, един млад предприемчив млад мъж, решава да открие ресторант.
Годината е 1990. В България са настъпили сериозни промени, придружени със сериозни сътресения в обществото, родили са се условия за смели предприемачески проекти. Настъпила е свободата да покажеш дали си способен да твориш. Да рискуваш, да създаваш, за губиш или печелиш. Настанало е време да доказваш на себе си, дали си способен да създаваш или да трепериш за мястото си на държавната ясла.
Задачата е със силно повишена трудност. Има хиляди видими и невидими препятствия, които Тошо трябва да преодолее, за да постигне мечтата си- да има собствен ресторант.
Отдавна е завършил курсове за барман, има познания, малко опит и огромно желание да създаде ресторант с традиционна българска кухня.
След дълго ходене по мъките, борба с бюрокрацията и бездушното корумпирано чиновничество, Тошко получава мечтаното разрешение, при условие да създаде за своя сметка и детска площадка в съседство с ресторанта.
Така през 1990 година се ражда “КОНТЕСА”.
Ражда се, но родилните мъки са жестоки. По рафтовете на магазините за хранителни стоки се състезават ветрове и плъхове. “Плод зеленчук” няма един домат, нито краставица. Месото и колбасите са изчезнали от пазара.
Но първо трябва да се построи сграда. За тухли, бетон и подобни не може да става и дума. Единствено спасение е сглобяема дървена къщичка. Намира предприятие производител, цената е 5000 лева и когато иска сметката на предприятието за да преведе парите, цената вече е 11500 долара. Демокрацията е в ход. След два дни Тошко отива лично в предприятието край “тихия син Дунав” с малко камионче за да докара къщичката до София. Нова изненада, още по- голяма. Австрийска фирма е купила предприятието и къщичките се изнасят за Австрия и цената им е двадесет и две хиляди долара. А за транспортирането е необходим ТIR.
В края на краищата сградата е на мястото си и щастливият собственик пуска обява -“търси се професионслен готвач, познаващ много добре българската национална кухня.
Явяват се 300 кандидата, от София и градове, градчета и села намиращи се в диаметър от 150 км. около София. Ами сега!
Няколко дни, от ранна сутрин до късна нощ, Тошко избира своя готвач и помощник.
Днес, 33 години след откриването на ресторант “КОНТЕСА”, осем души от персонала имат по 30 години непрекъсната работа в този гостоприемен кът на София.
Персонала е на място, менюто е обсъдено и уточнено-само български ястия. Никакви “медальони”, “турнедо”, “стекове” и други европейски аламинути и специалитети. Супа пилешка, шкембе чорба, фасул и леща чорба, чушки бюрек, подлучени тиквички и патладжани, свински джолан на фурна (елексир над световно ниво, както казваше бай Тошо в своите “тезиси”), скара на дървени въглища и невероятни салати. Въобще супер вкусотии!
Да, ама магазините са празни, на пазара вече няма селяни да продават продукцията си. Готвачите питат какво да готвят! Липсват чаши, чинии, инвентар!
Хайде Тошо, яхвай “каруцата” и до Сърбия за посуда, а след това три пъти в седмицата, сутрин в 5 часа тръгвай за Гърция за продукти- домати, краставици, месо, даже марули, които липсват на пазара. Всеки понеделник, сряда и петък на път към комшиите, а понякога и в събота. И ресторанта печели постоянни клиенти всеки ден. В началото на 90-те, яки момчета яхнали “Мерцедеси”, “БМВ”-та, “Ауди” и “Порше” всяка вечер паркират на зелените площи своите мощни коли и идват да похарчат заработеното през деня. Мнозина от тях навярно отдавна почиват на “бакърената”. Сред тези “юнаци” похапващи чудесната кухня на “Графинята”, има и знакови фигури, оставили имената си в специална глава на историята.
Къщичката е вече малка, при дъжд трябва навес. Искат 3000 долара! Плата пристига от Франция за по-малко от половината искана сума, и на място се изработва чудесен навес, който след няколко години ще бъде заменен с красив покрив, лежащ на отлично изработена дървена конструкция. Всичко в наш български възрожденски стил.
Мълвата за красивата “Графиня” се разпространява много бързо, местата са ограничени и без предварителна резервация, рискувате да останете гладни. “При Тошо” както казваме ние, неговите верни приятели, бързо стана любима “кръчма” на писатели, поети, художници, на журналисти и бизнесмени, на магьосници и олимпийски шампиони.
Вече повече от 25 години всяка неделя между 12 и 15 часа тук се събира мъжка компания- арменци, стари “достове” на Тошо. Често сред тази компания ще видите и известни български спортни журналисти, приятели на двукратния олимпийски шампион по вдигане на тежести проф. Норайр Нурикян, и на “бащата на бадмингтона” проф. д-р Пюзант Касабян. Неотдавна тази компания загуби един от най-забележителните си членове Антраник Арабаджиян- Астор.
Това е историята на една емблематична софийска “кръчма”, не писано за реклама. “Контеса” няма нужда от такава. Вкусотиите от българската национална кухня, най-отбраните вина и ракии, както и 50-те+ марки бира са нейната жива реклама.
Добавете към всичко това, усмихнатия и любезен персонал, вежливото и бързо обслужване и не на последно място гостоприемния домакин със своята съпруга и сина им, и никога няма да искате да отидете в друга “Кръчма”.
© Крикор Асланян Всички права запазени