21.06.2024 г., 8:53 ч.

Скитникът арменец 64 

  Проза
171 0 1
7 мин за четене

СКИТНИКЪТ АРМЕНЕЦ 64

 

След кратък престой извън системата на  външна търговия, през 1988 год. отново се върнах към нея.  Този път съвсем нова за мене дейност. Почти винаги съм бил вносител, а сега основната ми дейност щеше да бъде износ. Дълги години бях се занимавал с внос на машини за леката промишленост, а сега съдбата отреди да изнасям продукцията на машините които бях внасял. Работа много по-динамична, сделки за много по-малки по стойност договори. И съвсем друга технология за реализиране на сделките. За мен беше голямо предизвикателство, но се заех с интерес  с новата работа.

Държавно Стопанско Обединение “СТИЛ” беше със седалище в град Казанлък. В неговия състав влизаха няколко големи предприятия и няколко по-малки.

Флагман на обединението беше завод “Димитър Благоев- гр. Казанлък, един от най-добрите производител на вълнени тъкани.  Фабрика “България”, също в столицата на Розовата долина, беше единственото предприятие в България производител на шевни конци. В групата беше и трикотажното предприятие “Наталия”-Стара Загора, което познавах добре, като предприятие на което, в миналото бях доставял трикотажни и шевни машини-тип “оверлог”. С главния инжинер на завода,  инж. Ангел Костов бяхме приятели. В Чирпан беше  голямият завод “ 23 Септември”, специализиран в производството на детско и дамско облекло. На тях също бях доставял, шевни машини, кроячна и гладачна техника. В Казанлък имаше още две текстилни предприятия, едното произвеждаше тежки тъкани за палатки, платнища, раници и др., а другото тъкани от изкуствен коприна- найлонови и шушлякови, които бяха излезли на мода.  До тогава  бяха  изнасяни вълнените платове, трикотажа на “Наталия”-Стара Загора, и конфекцията на Чирпанския завод.  Другите предприятия не бяха осъществявали износ. Това беше една от задачите ми. Да увеличим износа на Обединението.

За мястото на директор по износа беше обявен конкурс. Бяхме двама кандидати. Конкурентът  ми работеше в тази кантора на ВТО” Индустриалимпорт” от няколко години, като ръководител сектор. Назначаването зависеше от Министерство на Леката промишленост. Конкурса спечелих  и започнах да уча нов занаят.  По точно казано, трябваше да забравя, дългите проучвания, преговори с фирми по цели седмици, нещо което е нормално и задължително при внос на машини за  десетки милиони.

Новата ми работа изискваше голяма динамика, бързи реакции  при сделките. Преговори почти само с кореспонденция, изпращане и получаване на мостри и поръчки без договори от по 20 страници. С една дума, както казах по-горе, нов занаят.

Сравнително бързо се ориентирах в обстановката, и винаги ще съм благодарен на Ангел Костов и икономическия директор на чирпанския завод, Петко Христов,  с които се разбирахме с един поглед, и които много ми помогнаха за бързото усвояване на този тип търговия.

Обещах да пиша за друго пътуване до Естония, а се увлякох по новата ми работа.

Съвсем не случайно ви разказах всичко това.

В Министерство на Леката промишленост също имаше сериозни промени. Отскоро за Министър беше издигната  др. Е.З, бившата  началничка на развойната база на ДСО “Пирин”. А за външнотърговската дейност на МЛП се ръководеше от Г.М. , мой колега от ВАВТ.

Бях отишъл в Министерството и се отбих да видя Жоро. Поговорихме малко, и той се извини, че  трябва да слезе долу в залата. Очаквали японска делегация и са подготвили малко изложение на произвежданите от Министерството артикули, и трябваше да види до къде е стигнала подредбата на мострите. Покани ме да видя и аз изложението.

Слезохме в залата. Няколко души подреждаха облекла, тъкани, обувки, кожена галантери и други артикули произвеждани в предприятията на МЛП.

Тъкмо разглеждахме мострите, когато в залата влезе Министърката и се насочи към нас. Жоро ме представи  на нея, казвайки, че съм външнотърговски директор на “СТИЛ”. Когато ми спомена името, тя се вгледа в мен и каза, че се познаваме отдавна. Бях доставял за базата, която ръководеше преди машини за обувки. Беше вярно, но не очаквах Министърката да си спомни нашите стари делови отношения.

И ни в клин, ни в ръкав, каза на моя приятел да ме включи в делегацията за Естония. Лично Е.З, Министърката щеше да води делегация от председатели на Обединения на едноседмично  официално посещение в Естония, по покана на тяхното МЛП.

Беше края на Ноември 1988 год.  След няколко дни получих заповедта за командировката. Естествено заповедта е получила и другарката В. И. председател на ДСО “Стил”. Като вижда моето име в заповедта побеснява. Как така съм включен в делегацията без нейно знание. Състава на делегацията водена от Министър е само председатели на Обединения, и изведнъж някакво си директорче е включено без знанието на шефката му. Естествено, като разбра кой ме е включил, млъкна, но не забрави този случай. Въпреки, че нямах никаква вина.

Не помня точната дата на пътуването до Талин. Било е 4 или 5 декември. А може би и 3-ти. Не е толкова важно.

При кацането ни в Талин,  някъде в следобедните часове, още в самолета бяхме посрещнати от Първия заместник Министър  на леката промишленост на Естония. Бяха ни резервирали стаи в хотела на ЦК на Естонската КП. На рецепцията ни взеха паспортите и ни казаха в колко да слезем за вечеря. Стаите бях големи и много добре мебелирани. Естествено всеки член на делегацията беше сам в стая. Бях започнал да си подреждам дрехите в гардероба, когато се почука на вратата. Отворих, един сравнително млад мъж се извини, и каза че техният зам министър, този който ни посрещна в самолета иска да ме види. Какво ли се криеше зад тази покана? Изтръпнах. Дали съм сгафил нещо. Не виждах нищо необикновено, и изведнъж зам министъра иска да ме види. Естествено последвах човека. Слязохме долу и влязохме в една малка приемна до рецепцията. Там беше само човека който ни посрещна в самолета. Стана доближи се до мене усмихнат, подаде ми ръка.

-Ти арменц ли си?-ме попита  той.

- Да, арменец съм. - смутолев аз, силно притеснен.

-Арменски говориш ли, ме попита усмихвайки се съвсем приятелски.

- Да, говоря арменски, казах аз. И той  ми заговори на арменски, с такова удоволствие, сякаш срещаше свой стар приятел. Беше арменец. Имаше фигурата на Азнавур, даже малко приличаше на него. Като видял паспорта ми не се сдържал да не говори с мене. Явно отдавна не беше имал възможност да говори родния си език и  срещайки арменец жаланието му да поговори с мен е било много силно. Каза, че някой ден ще изпрати кола да ме заведе  при него в Министерството за да си поговорим.

Срещата ни се състоя на 7-ми декември 1988 год. в 15 часа. Беше много тъжна среща. Той вече имаше информация за голямото земетресение в Спитак- Армения, където загинаха хиляди. Ще го съобщат довечера, ми каза той. Пихме чай, поприказвахме малко и ме изпрати. Нямаше никакво настроение.

Делегацията посети няколко завода. Силно впечатление ни нправи завода за ленени тъкани. Модерен завод с прекрасна продукция. Към завода имаше и фирмен магазин от където си накупихме много хубави ленени покривки за маса. До ден днешен  пазя и ползвам една покривка за голяма новогодишна  и коледна маса, декорирана със снежни човеци, Дядо коледа, елхи и гирлянди. На всяка Нова година и на Коледа тази покривка ми напомня за моето второ пътуване до Естония.

Когато си спомня за посещението ни в обувния завод, се смея  от все сърце. Завода беше голям,  снабден с хубава нова техника. Работеше се на конвейр.  Обикаляхме между машините и другарката Министърка, задаваше такива въпроси на работници и началници, че ги побърка с компетентноста си. Бяха шашнати, че един Министър може да знае такиваа подробности от този не лесен занаят. Горките естонци, от къде да знаят, че българската Министърка е обущар по професия. А техният Министър, който ни придружаваше този ден,  леко се усмихваше под мустак.

Тази командировка се отрази доста зле на моята работа в “ Стил”. Шефката не можа да ми прости за присъствието ми там, макар да нямах абсолютно никаква вина.

В  Обединението имаше назначен още един директор по външната търговия. Но той беше към Обединението, а не към “Индустриалимпорт”, т.е не беше назначен от Министерство на външната търговия, но дублираше моята дейност. Бивш комсомолски работник, завършил ВАВТ, без един ден работа във външнотърговско предприятие, но изпратен  на работа във Франкфурт,  в смесено  българо-германско дружество. И от там право в “Стил”. Шефката, също бивша партийна работничка в ГК на БКП, лека полека прехвърли на него моите задължения. Страното беше, че на изложенията във Франкфурт, Д.Й, не взимаше този мой сътрудник,  който знаеше перфектно немски, а взимаше  Иво, който беше с английски и дума не разбираше по време на преговорите водени от Д.Й на немски език без преводач. Едно време имахме един лаф-“за съда е ясно, да влезе убития”.

Независимо от всичко, сътрудничеството ни с естонските предприятия тръгна много добре, на база бартерни сделки. Получавахме от тях интересни ленени и ленено-памучни тъкани, срещу готови облекла и трикотаж. Така нашите предприятия имаха възможноста да произведат много хубави летни облекла от олекотени тъкани. Иключително добре посрещнати от българските купувачи.

Естествено след 1989 год. това сътрудничество  стана невъзможно. Естония  много бързо се преориентира към Запада, към който са принадлежали векове наред.

© Крикор Асланян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересно е!
    А това с прехвърлянето на задълженията на друг е стар номер на бетонните кратуни на безмозъчните комунистически управничета - било то "партийни работници:, било то кухи военни.
Предложения
: ??:??