Последните часове на нощта се топяха като бучките лед в чашите на четиримата. След шока от историята беше настанала суматоха. Бай Георги кълнеше и са заканваше на Дюлгеров и цялата пасмина около него. Елена беше спряла да плаче и сега седеше сгушена в Боян и гледаше в една точка. Той се опитваше да я успокои, а Боби кръстосваше нервно двора и повтаряше:

       - Тези трябва да си платят, трябва да си платят на всяка цена!

       Боян го накара да седне.

       - Знам, че това ви дойде в повече, но искам да се успокоите. Аз вече имам идея как ще си платят. Но това утре. Сега предлагам да се приберем и да се наспим, защото утре ще става, каквото ще става.

       Бай Георги бурно възрази срещу това да си тръгнат и покани всички да му останат на гости. Така сутринта щяха да се организират по-лесно и да свършат каквото беше нужно.

       Всички бяха толкова изморени, че никой не беше против. Бай Георги ги настани, но и четиримата не можаха да мигнат.

       Рано сутринта се събраха отново на двора. Пиха кафе и Боян им разказа какво е намислил. Беше рисковано, но всички бяха единодушни, че няма друг вариант да се справят с Дюлгеров. Закусиха, а после Боян и Боби тръгнаха към ателието да вземат пари. Заседанието на общинския съвет беше обявено за един часа на обяд, за това имаха достатъчно време да се подготвят.

    Въпреки, че отидоха половин час по-рано пред общината вече цареше оживление. Журналисти и репортери бяха обсебили входа, за да заемат най-добрата позиция. Общинските съветници започнаха да пристигат. Спираха, отговаряха на няколко въпроса и се отправяха към залата за заседания. Точно в един без десет пред входа спря огромната луксозна лимузина на Дюлгеров.

     Четирима души стояха встрани и наблюдаваха неспокойно възцарилата се суматоха. Всички се надпреварваха да задават въпроси. Дюлгеров отговаряше с широка усмивка, а до него с излъчването на кино звезда стоеше Магдалена и се радваше на техния триумф.

       Елена усети как Боян се напрегна е го хвана под ръка. Бай Георги стисна Боби за рамото и му направи знак да не върши глупости. След пет минути Дюлгеров прекрати с жест суетнята и покани всички да влязат в залата. Четиримата изчакаха навалицата да потъне във входа и също тръгнаха на там.

      В заседателната зала беше шумно и задушно. Председателят на съвета се изправи и с жест помоли множеството за тишина. После прочете дневния ред на заседанието, който се състоеше от точка единствена – „Прехвърляне на правата за собственост върху „Къщата с розите““. Тъй като днес изтичаше едногодишния период, в който ако не се появеше наследник общината придобиваше собствеността, първата стъпка беше това да се оформи документално. Председателят покани нотариуса да подпише акта.  Човекът беше леко притеснен. Зарови из джобовете на сакото си, извини се, че си е забравил химикалката и помоли за съдействие. Дюлгеров, стана от мястото си и усмихнат подаде своята. Точно в този момент множеството се раздвижи и зашумя. Отпред излезе елегантно облечен, гладко избръснат и с перфектна прическа млад мъж, който тръгна към нотариуса.

       - Нека ви предложа моята – каза той и подаде златната си химикалка – Тя е същата като на господин Дюлгеров, но беше на баща му, има особена връзка с „Къщата с розите”  и за мен е с огромна сантиментална стойност

      В залата се възцари гробна тишина, чуваше се само щракането на фотоапаратите.             Дюлгеров присви очи и стрелна натрапника с изпепеляващ поглед.

       - Кой сте вие? – почти изкрещя той – и как си позволявате такова безочие?

      Мъжът не го удостои с отговор. Стоеше невъзмутимо и се наслаждаваше на мига.            Нотариусът свали очилата си и още по-притеснен започна да ги бърше с вратовръзката си. Магдалена изглеждаше като вцепенена, все едно беше видяла призрак. Всички в залата стояха замръзнали в напрегнато очакване.  

       След като не последва друга реакция мъжът продължи спокойно да говори на нотариуса.

      - Господине, ако тук и сега вие искате да извършите престъпление моля вземете тази химикалка и подпишете документите. В нея има голяма символика, защото тя вече веднъж участва в опит за изнудване, а после и в опит за убийство, и всичко това винаги свързано с къщата.

       В този момент залата избухна. Журналистите започнаха да се надвикват с въпроси към непознатия. Дюлгеров крещеше на охраната да изгонят този безумец, Магдалена пребледня, а нотариусът се беше свил на стола си и не знаеше какво да прави. Общинските съветници се гледаха в недоумение, репортерите снимаха като обезумели, а мъжът стоеше спокойно и чакаше истерията да отмине. Тъй като това не се случи той помоли с жест за тишина. Шумът поутихна.

       - Позволете да ви се представя. До вчера аз бях никой. Скитник без памет, принуден да проси, по ирония на съдбата наречен Ангел. Но снощи, благодарение на тук присъстващите – и той кимна към Магдалена и Дюлгеров – аз си спомних кой съм и кой ми отне живота. Казвам се Боян Чалъков и съм единственият жив наследник на „Къщата с розите“, а тази жена  – той посочи с пръст към Магдалена – преди година опита да ме убие, защото отказах да продам имота си на нейния работодател Евстати Дюлгеров.

        Шокът премина през залата като леден вятър. Няколко мига всички стояха като ударени от гръм. После се чу ударът от свляклото се на земята тяло на Магдалена и всичко се превърна в хаос. Обезумял Дюлгеров се хвърли към Боян крещейки „Ти дрипав боклук, ще те убия!“, Бай Георги, Боби и Елена се спуснаха да го защитят, охраната полагаше безуспешни усилия да въдвори някакъв ред в залата, но репортери и журналисти причиняваха още по-голям безпорядък в опита си да отразят сензацията от първия ред. Това заплашваше да се превърне в катастрофа, когато се намеси полицията. Униформените влетяха в залата, бързо успяха да възстановят реда и след няколко кратки въпроса относно случващото се закопчаха Дюлгеров и заедно с Боян и приятелите му ги отведоха в районното управление. Представителите на медиите в купом тръгнаха след тях, за да отразяват продължението на това безумие. В заседателната зала останаха изумените съветници, пребледнелия нотариус и витаещия във въздуха смут

       Скандалът, който се разрази продължи с месеци. По настояване на приятелите си, Боян подаде в прокуратурата официално обвинение срещу Магдалена и Дюлгеров. Процесът беше публичен и целия град живееше в очакване на развръзката.

        В хода на разследването, тя се споразумя с прокурора и даде показания срещу Евстати Дюлгеров като подстрекател на изнудването, а опитът за убийство беше обявен за злощастен инцидент. Адвокатите на фирмата обориха обвиненията срещу Иван Дюлгеров с мотива, че по това време той все още не е бил глава на компанията, не е знаел за действията на баща си и не е имал лични отношения с асистентката му, която е станала негова партньорка на много по-късен етап.

        В края на лятото съдът произнесе присъдите. Магдалена получи три годишна, условна  присъда за опит за изнудване и непредумишлени действия застрашаващи човешки живот. Иван Дюлгеров бе оправдан като поръчител на убийство, но получи пробация, включваща безвъзмезден труд в полза на обществото заради заплахата отправена към Боян в залата на общината. Също така съдът постанови възбрана за строителство на терена, където се намираше „Къщата с розите“. Магдалена и Дюлгеров трябваше да подпишат и протокол, че в бъдеще, по никакъв повод няма да влизат в контакт с Боян Чалъков и неговите близки.

         Приятелите на Боян не бяха доволни от присъдите, но той не искаше повече да си цапа ръцете и отказа да обжалва. Така или иначе след скандала, разследването и не без помощта на медиите, които стъпкаха в калта репутацията му, Дюлгеров загуби голяма част от партньорите си и бизнесът му се срина.

         Боян вече имаше прекрасен дом, който никой не можеше да му отнеме. Беше обграден от приятели, а откри и любовта. Това му беше достатъчно.

        В една топла септемврийска привечер пред „Къщата с розите“ спря дребно момиче с голяма раница на гърба и фотоапарат в ръцете. След дългото пътешествие тя се бе върнала да изпълни едно обещание. Ади с възхищение огледа красивата сграда и с усмивка прочете надписа над входната врата „Частна академия по фотография и изкуства – Скитникът“.

         Шест месеца по-късно на книжния пазар излезе роман озаглавен „Скитникът – Ангел“. На представянето на книгата писателката-пътешественик Адриана бе придружена от съпруга си, известният фотограф Борислав Деянов и приятелите им Боян и Елена Чалъкови, и техния духовен баща Бай Георги.           

КРАЙ