26.10.2014 г., 9:12 ч.
Скок в нищото
10 мин за четене
Скок в нищото
Из "Обединените Арабски Емирства - такива каквито ги видях и преживях"
Хайде на сафари!!
Думите на Шефа погалиха нежно слуха ми и продължиха да го галят, докато не разбрах, че трябва да отскоча до пустинята с някаква група французи за едно денонощие.
Разглезените от високите си заплати работещи в една известна петролна компания ,изведнъж решили,че искат да се забавляват на някое екзотично място.
И загрижена за сигурността и здравето им,управата на Абудабската болница, в която работех през далечната 2000 година,доброволно им предложила медицински екип от една операционна сестра/ моя милост/и един стоматолог/ д-р Х/
Ей така,за всеки случай! Ако се наложи да помогнем на някой ,който иска или не иска да бъде спасен от опасностите в пустинята.
Така и не разбрах,защо точно тази комбинация избраха?!
Нашата медицинска намеса щеше да е нужна в случаи на повръщане и припадъци,както от жегата,така и от друсането по дюните.
А може би и от някое вчерашно напиване,или съвкупност от по-горе споменатите неудобства.
В категорията на тези за спасяване влизаха също така и ухапани от змии и скорпиони,или просто от някой ,който не е издържал на скоковете по пясъците.
Под внимание трябваше да се вземат счупени ръце и крака и въобще всичко,което можеше да бъде наранено,ако бягащите по дюните мощни коли,започнат да се плъзгат по таваните си,вместо по колелата си.
Цялото ми желание за екзотични приключения,както и мисълта за това, как ще се хваля с невероятни снимки на следващия ден се изпариха като котка, която току що е видяла куче?!
По това време все още нямах собствено возило,затова трябваше да замина със стоматолога и жена му.
Д-р Х беше един такъв добричък,ужасно възпитан,около четиридесет и пет
годишен французин,младолик и добре изглеждащ за възрастта си.
Той бе винаги толкова усмихнат и добронамерен,че чак ми идваше понякога да му разлея йод върху бялата престилка. Дано се ядоса... поне малко.Не може той да е толкова весел, когато на мен ми е тъжно и ми се плаче.
И така,качихме се с него и жена му в едно безкрайно уморено от живота Опелче, затворихме плътно прозорците, да не би да влезе въздух отнякъде
/а и да влезеше, само щеше да ни умори по-бързо/ и потеглихме към целта.
Много скоро разбрах,че и двамата/доктора и жена му/ не ми мислят доброто.Колата за броени минути заприлича на балон,пълен с някакви белезникави газове,идващи от лулата на доктора и каруцарските цигари Житан на жена му.
Съществувах в тези пушеци около час и половина.
Всякакви мои опити за отваряне на прозореца или за скок в движение,бяха осуетени от любезните усмивки и френските шансони на милото семейство.
Не успях да се полюбувам нито на махащите ми с клони палми,нито на неколкократно избухващите светлини на радарите,нито на новия си фотоапарат,който унило се поклащаше на врата ми.
Всички лекарства сложени прилежно и с добра умисъл в медицинската ми чанта,нямаше да стигнат, за да се реанимирам след това приятелско опушване. Може би само апарата за обдишване щеше да ми е от полза.
Полузадушена и полуумряла,едва успях да се включа в разпъването на палатките за спане,когато нашият " балон" най-накрая кацна в Дубайската пустиня или там някъде.
Оставих доктора и жена му да се оправят с мястото за нощуване,а аз реших да поразгледам наоколо и да видя със собствените си очи,докъде ни беше довело желанието на Шефа да се изперчи пред Главния.
Натъкнах се на някакви импровизирани бедуински шатри,специално пригодени за почивка,екзотични танци и яка запивка.
Който не е спал в пустинята,само той не знае,че през нощта там е толкова студено,та чак зачваш да си говориш сам,за да се топлиш от парата излизаща от устата.И тъй като щях да спя в единична палатка,явно щях да разговарям със себе си през цялата нощ.
А в пустинята по това време на денонощието се навъртат всякакви животинки,хем гладни,хем кръвожадни.
Като що-годе нормална жена,аз се страхувам най-много от скорпиони.
Ухапе ли те един такъв красавец,трябва веднага да се сбогуваш с близките си и света.
Нямаше да ми е за първи път да се люшкам върху пясъците,докато ми се разместят и наместят отново ребрата и всички вътрешности.но... това е неизменна част от гъдела,наречен Сафари.
А пустинята спокойно се беше разположила надлъж и нашир и само чакаше
групи от скучаещи туристи,да я прегазя открай докрай,както им душа иска.
С такива дълбоко философски мисли в главата се запътих към един Хамър,
който ме очакваше елегантно полегнал между две дюни. А в него,още по-удобно се бе разположил Мачо,с палави очи,които някога са били сини,а сега бяха мътни и с неопределен за мене цвят.
Беше време за лудия бяг на колите по заплашително издигналите се пред нас пясъчни грамади.
И хайде пак в кола,и пак с някой,който иска да се съобразява единствено и само със себе си. Докато си мислех,че искам с друг луд да се потроша в този край на света,доста скъпия Хамър вече летеше малко над пясъците.
Отвратително бързо разбрах,че ако оцелея и този път,никога повече няма да помисля за подобно приключение.
Не ми достигна време за да разбера,дали моят френски шофьор искаше да се изфука пред мен и да ме срази с уменията си на врял и кипял в пустинните каскади,или беше решен на всичко самоубиец.
Мощната кола се забиваше изведнъж с всичката си сила отвесно в пясъците,а после се изправяше само на задните си колела и с пълна газ се изхвърляше на няколко метра височина.
В такива моменти човек започва да обича дори и тези,които никога не е могъл да понася.Като например шефа си,омразната работа или оня нервак съседа,дето сутрин редовно паркира пред колата му.
Живота като цяло му става много мил и скъп.
"Само веднъж да се измъкна оттук! Ще стана по-добра,по-милостива и никога няма да се карам с дъщеря си!"-мислех си аз ,прелитайки от дюна на дюна.
Молитвите ми към Всевишния преминаха в скимтене,когато с ужас разбрах,че за да овладее среса и емоциите от подскоците по пясъците,французина вече довършваше петата си бира. Не можел да шофира без да пие?!
И като завършек на филма ма ужасите,обезумелия от еуфорията мой спътник завря сравнително новия и вероятно чужд звяр в една огромна дупка с размерите на кратер от огромен метеорит.
И..усетих! Това беше края на моя земен път!!
Оказа се,че почти нямаме бензин,а за да излезем от Чистилището,трябваше отново и отново да обикаляме с колата по стените на дупката,дълго да пропадаме на дъното и пак да се засилваме за следващия опит за излизане.
Нямаше жива душа покрай нас.Всички от групата вероятно вече бяха в шатрите и се наслаждаваха на специално приготвените блюда с вкусна арабска храна и на екзотичните танци.
Не разбрах как излязохме от Дупката. Очите ми бяха затворени през цялото време,а и бях забравила,че не трябва да ям три часа преди сафарито...
Спомням си само,че отнякъде се появиха местни араби с джипове,които вероятно търсеха нас. В момента в който усетих земя под краката си,започнах да крещя нещо за роднините на французина,а той стоеше пред мен хилейки се и отпиваше от поредната си бира.
Иначе вечерта в пустинята премина много забавно, в музика,танци,ядене и пиене на корем.
Дори заспах в палатката си...не ме полази и скорпион?!
Струваше си да преживея всичко това,само за да видя изгрева на слънцето над пустинята и раждането на новия ден. Неописуема красота и незабравими мигове!
Никой не се потроши,дори не повърна?!
Може би следващия път?
Изведнъж заваля...
Радостина Дианжело
25/10/2014
Абу Даби
Радостина Дианжело
25/10/2014
Абу Даби
© Радостина Дианжело Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мила,Тони,добро утро! Отново ме зарадва с твоята подкрепа.Благодаря ти! Всъщност книгата ми с разкази,която подготвям за печат съдържа хумористични истории за моя живот в Обединените Арабски Емирства.Мисля,че народа ни е достатъчно стресиран от ежедневни трагедии,затова бих искала да покажа едно по-оптимистично виждане за живота. Бъди ми жива и здрава!!
-
Здравей, мила приятелко!Изненадах се, когато видях името ти при прозата, но и много се зарадвах.Успях да прочета за сафарито - Скокът в нищото.За мен всичко ми беше интересно и страшно.Може би малко почуствах твоето присъствие -предполагам че героинята от разказа, която представяш, че си ти е действително така.Радвам се, че се почувствах близко до теб.Анализ немога да правя, защото всичко ми е далечно и непознато.Благодаря за писмото. Не отговорих веднага, защото напоследък имам здравословни проблеми.Но стига толкова,че повтарям само едно и също.Желая ти творчески успехи в прозата и поезията.Прегръщам те и ти желая спокойна вечер!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
П.П.Тони,извини ме,моля те! Ти прочете първа и оцени разказа ми,за което съм ти много благодарна!