меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
24.02.2007 г., 18:51 ч.

СКУКА 

  Проза
1005 0 3
1 мин за четене
   ... Мина се още време и усмивката ми съвсем изчезна. Бях изпаднал в меланхолия, на моменти апатията се сменяше с безпричинна тъга. Помня, че онези дни бе започнало да вали непрекъснато, небето бе посивяло и слънцето бе като изстинало.
      Родителите ми започнаха да стоят на работа до по-късно, понякога се случваше да се върнат  в осем и половина изнервени. Цял ден се чудех как да убия времето, сновях из апартамента като тъжен призрак.
      Пусках си музика, обикновено нещо на "колдплей" и по цял ден лежах в леглото, за да гледам с празен поглед тавана. Лежах по гръб, с вдигнати на стената крака. Лежах в края на леглото, с виснала от ръба му глава, светът се преобръщаше, топла кръв нахлуваше и се опитваше да ми пръсне челото, очите ми можеха да изхвръкнат. Лежах на пода в хола, на пода в кухнята, на пода в спалнята, на пода в коридора, лежах до гардероба, лежах върху гардероба... Над вратата в коридора имаше голям стенен часовник с махало, който биеше на всеки кръгъл час, толкова пъти, колкото часа е станало. Баща ми не пропускаше да го навива всяка седмица, но рядко се сещаше да навие и другата пружина, онази, която задейства тежките чукчета на камбаната му. За това когато станеше време да бие, го правеше бавно, неравномерно и флегматично. Звукът се чуваше из целия апартамент, някой от ударите закъсняваха толкова, че имах чувството, че времето спира...
     Какво е смъртта? Смъртта е пълна липса на еуфория, липса на тръпка от живота. Сънищата ни даряват с емоции, когато спиш и не сънуваш - все едно си мъртъв.
     Това е смъртта. Вечна липса на емоции.

© Йордан Серафимов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??