разрушени са мостовете всичките до дълбините на очите ти
отказвам да се взирам от далечината в тях изгубени са
всички пътища към теб затова ще те поканя на кафе с мечтите си
молеха за тази среща дълго чакаха и ми се цупеха
но стиснах кормилото на живота си пейзажите са нови цветни
но понякога вечерта се боядисва в черно и тогава
си представям че съм със затворени очи и сутринта повдигам клепки
после широко се усмихвам на света и вдигам луда врява
карам с бясна скорост погледът ми все препуска по тавани и небета
къпе се в облачни късове откраднали мекотата на пръстите ти
полите ми се мачкат над седалката излизат с вятъра на среща
а аз пак си спомням в съня си като реалност как крадях прегръдките ти ...