20.
Хората от гара Север идваха при нас два пъти, ние отидохме още веднъж при тях. Втория път – поканиха ни за среща с друга група оцелели...
Оказа се, че там, където не очаквахме, се е организирала сама малка общност. В градската болница. Лекарите завели семействата си там, намерили източник за храна – точно до месокомбината беше сградата, успели да отблъснат няколкото банди грабители /и дали скъпи жертви, между които главният лекар/...
При това общността им беше доста голяма. При нас се събрахме малко над 30 човека, в халето бяха стотина, в болницата над двеста души – и здрави, и болни – бяха достигнали до прочутия обществен договор...
И бяха издържали изпитанието на зимата...
Най-вече – инквизициите на дочовешкото. Егоизма, страха, желанието някой друг да свърши всичко вместо теб...
Нито ние, нито те очаквахме нечия помощ. Наясно бяхме – кой каквото прави...
Затова и дойдоха хората от халето втория път. Да обсъдим къде ще се преместим в началото на пролетта...
Трябваше...
Градът явн ...